Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Преди да бъде „Абатството Даунтън“, замъкът Хайклеър има 800-годишна история с църквата. Всичко върви гладко с тези 430 хектара земя, върху която през XIV век епископ Уилям от Уайкъм изгражда епископска резиденция. Но през 1551 година, по време на протестантската реформация, крал Едуард Шести конфискува всички църковни имоти, изхвърля църковните служители на улицата и продава всичко, на който може да плати. Това е причината в Англия да има толкова много „абатства“ без в тях да има нито един монах.
Замъкът Хайклеър се намира в Хемпшир, Англия и е величествено здание, собственост на осмия граф Карнарвон и втората му съпруга Фиона, която списва и известния блог. По принцип фамилията се занимава с фермерство, нещо което е норма сред английската аристокрация и не се възприема като „работа“, също така произвеждат прилично качество лондонски сух джин с марката на замъка, и разбира се имат сериозни доходи от развиването на замъка като туристическа дестинация и снимачна площадка. Замъкът може да се разгледа два месеца в годината (юли и август), като има и някои други извънредни дати и поводи.
Но Хайклеър е имал и доста други собственици – през 1679 година го купува сър Робът Сойер (прокурор), а после, през XVIII век, е наследен от Хенри Хърбърт, негов потомък, който става първия граф на Карнарвон. Той дава началото на изграждането на парка (повод за съвсем отделна виртуална разходка). Няколко графа по-късно, историята помни най-вече третия и петия граф на Карнарвон.
Първото нещо, което прави впечатление, е, че замъкът Хайклеър прилича на сградата на парламента в Лондон. Архитектът е един и същ – титанът Чарлз Бари. Третият граф му поставя задачата да прустрои имението към елизабетиантската епоха и той прави плановете като генерална репетиция преди проекта за парламента. Този стил се нарича английска късна перпендикулярна готика.
В Хайклеър външните и вътрешни работи отнемат десетилетия (завършен е през 1842 г.), но по това време графът е изключително богат и събира големи колекции, като в крайна сметка още е в края на века салонът на замъка вече има испански кожени облицовки, а стените на Музикалната стая са декорирани с италиански гоблени от XVI век. Художествените произведения, които притежава, са много, но не са от най-ценните и скъпи, по-скоро се отнасят до школи и епохи, не толкова до конкретни художници. Най-известното произведение е портретът на Чарлз Първи на ван Дайк, който се намира в трапезарията. Картината обаче не е оригинал, а копие, нарисувано от учениците му и се смята, че ван Дайк е нарисувал само лицето на краля за тази картина.
И така, нека се "разходим" малко.
Замъкът има около 200 стаи, но това не бива да се възприема буквално, по-скоро става дума за помещения. 50 от тези стаи са спални, а за посещение с поглед (само от вратата) са отворени 11, а някои могат и да се наемат.
Основните представителни помещения се намират на първия етаж (където е сниман сериалът). Парадният вход е украсен с богати хералдически елементи. Над него, освен годината на постряване, се чете и девиза на фамилията: „Ще служа само на един“, написан на старофренски. Два малки чугунени грифона служат освен да охраняват и да спират тежките врати.
От входа се влиза в голям вестибюл.
Вляво от него са две големи библиотеки (много познати за зрителите).
По-напред е Музикалната стая (една от най-хубавите стаи, но твърде малка за снимки, поради което там не са снимани сцени за филма.
След това има дамска и мъжка гостна стая (Drawing Room и Smoking Room). Дамската е любимата стая на сегашната графиня.
И третата е основната гостна, от която известното масивно дъбово стълбище води на втория етаж към галерията и спалните помещения. Вдясно от вестибюла се намира трапезарията, а от стълбището се слиза на долния етаж, където се намира не прислугата, а египетската експозиция на Карнарвон.
Мебелировката, която виждаме в сериала, е оригиналната на замъка, както и огромният килим в салона, който постоянно постилат или навиват слугите също е оригинален. Автентичен е не само интериорът, но и някои от събитията, например замъкът наистина е бил болница по време на Първата световна война.
Всичко по-горе се отнася до голяма степен до третия граф Карнарвон и, благодарение на „Абатството Даунтън“ и умението на създателя Джулиан Фелоус да улавя културните нюанси между две големи епохи в историята, замъкът е сензация, към която се стичат големи групи туристи вече 10 години.
Но преди това Хайклеър е известен най-вече с петия граф, благодарение на когото е открита гробницата на Тутанкамон и с египетската му колекция, която се помещава в момента в замъка.
В началото на ХХ век има истинска мания по египтологията, което много отива на петия граф, който е голям авантюрист. Още в края на XIX век е участник в няколко автомобилни катастрофи и има вкус към състезания, но след като здравето му се влошава, лекарите го съветват да прекарва възможно повече време в топли страни, така че графът се отправя към Египет.
Там участва и сам в няколко археологични разкопки, а през 1914 година получава на концесия правото да копае в Долината на царете. Там се запознава с Картър, който е археолог само на думи и се учи от опита, наема го, и след 8 безуспешни години разкопки, в които Картър се надява да намери неразграбената гробница на златния юноша, а Карнарвон се надява да спре да губи пари, му дава краен срок. За късмет, точно в тази година, на 4 ноември 1922 година, графът получава телеграма: „Идвайте незабавно, намерих това, което търсех.“
Цялата история, включително петте камери на гробницата на Тутанкамон са възпроизведени в експозицията на долния етаж на Хайклеър.
За съжаление, митът за „проклятието на фараона“ достига първо графа, който умира на следващата година от малария, а после идва и испанския грип и Първата световна война, за които по това време много хора смятат, че са следствие именно от намирането на това, което не трябва да бъде намерено.
Сто години по-късно, проклятието е забравено, а замъкът Хайклеър изживява истински Ренесанс. Билетите за посещението му се купуват онлайн и е отворен два пъти годишно не само за любителите на „Абатството Даутън“, но и за любителите на английската култура и градини, пикниците, лондонския сух джин и разбира се египтологията.
Comentários