Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Очарователни дами, заможни и флиртуващи, често с маскарадни костюми или с маски – това са сред любимите сюжети на испанския художник Раймундо де Мадрасо-и-Гарета. Картините му с подобни сюжети са много популярни като репродукции, защото създават ведро настроение и носят духа на фриволност и романтични времена.
Мадрасо се ражда в Рим през 1841 година в семейство на художник, който е и първият му учител. Впрочем синът на Мадрасо – Фредерико Мадрасо-и-Очоа също става известен художник. След 1860 година Мадрасо живее в Париж, където продължава да учи и където излага картините си. Освен във Франция, той пътува и рисува в Испания, но също и в САЩ. Художникът е известен с портретите си на богати французи, англичани, американци и аржентинци.
През 1878 година Мадрасо е избран за член на Френската академия и печели златен медал на Световното изложение в Париж. Същата година Хенри Вандербилд купува от него картината „Маскирани“, която най-вероятно е видял на изложението. В момента тя е в музея Метрополитън. Картината е цветна, красива и нарисувана с присъщото за Мадрасо изключително майсторство и внимание към детайлите и скъпите материи – сатен, порцелан, кожа, стъкло, пера, кадифе, всичко това щедро осветено. Сюжетът е сред любимите му, а дамата в центъра на композицията е рисувана от Мадрасо поне още два пъти, все със същия интересен костюм.
Мадрасо е роден в испанско семейство, но се оформя и си остава френски художник. На тази картина това си личи особено много – тя е силно повлияна от френското рококо – естетическа епоха, която всъщност вече е отминала. Друг характерен момент е и това, че моделите на Мадрасо са винаги хубави, самоуверени и богато облечени, като често носят или държат маски. Американските колекционери са луди по тези картини и плащат за тях огромни суми.
Мадрасо никога не разкрива кои са прототипите на двамата нарисувани на картината, но по самата сцена може да се предположи, че те са близки помежду си и споделят по питие в павилион по време или след бал с маски. Сцената е забавна и кокетна, нещо типично за работата на Мадрасо.
Роклята на жената на картината не е по модата на епохата, в която е нарисувана. Това е обяснимо – това е маскраден костюм. В края на ХІХ век баловете с маски са популярно забавление и гостите са длъжни да се явят облечени според темата на бала, която често е свързана с природата, с миналото или с митове и легенди. Костюмите са сложни и скъпи, с екстравагантни и декадентски елементи. В случая роклята на жената е вдъхновена от Комедия дел арте и по-точно от Пиеро, което личи по помпоните върху корсажа. Самата кройка отговаря на модатат във вечерните рокли по онова време – с корсет и доста смело деколте, като в случая роклята на жената на картината е доста по-къса от общоприетото, но това е допустимо при маскараден костюм. Наметалото и обувките на жената също са вдъхновени от епохата на рококо, която Мадрасо толкова обича.
Мъжът е облечен в костюм, който напомня немските дрехи от ХV-ХVІ век, когато мъжете носели костюми в цветовете на своето семейство. Костюмът е направен така, че да е по-елегантен и да отговаря на викторианската мода, като цялостния обем е прибран, кръчолите са тесни, а обувките със съвременен фасон.
Важен елемент от костюма на жената е маската Морета. Баловете с маски са мероприятия със стриктни правила – гостите идват маскирани и нямат право да разкриват самоличността си до полунощ или поне до края на официалната вечеря. Това, твърди се, дава възможност на куртизанки и авантюристи да попаднат на тези събития, стига да могат да платят цената на билета. Все пак най-вероятно героите на картината на Мадрасо са богати и с висок социален статус, като просто се възползват от свободата на карнавала, за да се облекат и държат фриволно и да се забавляват.
Защото маската е това – индулгенция.
Comments