Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Хубав като дядо си Лоренцо Великолепния, ездач и ловец, но без никакви политически качества на хитрец, Лоренцо ди Пиеро де Медичи, херцогът на Урбино, има една задача в живота си, която така и не успява да изпълни за краткия си 27-годишен живот – да осигури наследник на Медичите. Това довежда до прекъсване на основния клон на фамилията. Но в изкуството и литературата Лоренцо ди Пиеро оставя следа – Николо Макиавели посвещава на него „Принцът“, Микеланджело идеализира образа му в статуята „Замисленият“ в гробницата на Медичите, а Рафаел рисува неговия портрет към края на живота му през 1518 година.
Лоренцо изтегля „късата клечка“ и се ражда в лоши времена за Медичите. Отгледан е в Рим по времето, когато фамилията е прокудена от Флоренция, а през 1516 година, с подкрепата на чичо си папата, е провъзгласен за херцог на Урбино на мястото на фамилията дела Ровере, които напускат, но не се предават. Лоренцо не успява да защити властта си, защото се доверява на неправилния човек, който да води битките му – кардинал Бибиена е познат като най-елегантния човек на земята и литерат с огромна култура, но няма никакво понятие от доспехи и военни тактики. Така по време на битка Лоренцо е ранен в гърлото, а година по-късно умира от сифилис – почти веднага след раждането на дъщеря му Катерина Медичи, бъдещата кралица на Франция. Съпругата му, Мадлен дьо ла Тур д'Оверн умира дни след него, а фамилията Ровере се завръща триумфално в Урбино.
Всъщност Лоренцо може би все пак е изпълнил функцията си да има син, но незаконен. Смята се, че Алесандро де Медичи (Мавърът) е син на Лоренцо и слугиня на майка му, но според друга версия това е прикритие – Алесандро де Медичи е син на папа Клемент VII (Джулио де Медичи) от същата слугиня-мулатка.
Портретът на Лоренцо е рисуван от Рафаел като годежен. Нито херцогът, нито бъдещата му булка са се виждали преди сватбата, така че запознаването им става с размяна на портрети. Когато картината е поръчана, Рафаел вече е смятан за изключителен художник и има доминираща роля в Рим под покровителството на папата. Той му поръчва редица портрети, включително неговия. Рафаел хвърля сили бързо да изобрази Лоренцо, така че да направи подобаващо впечатление във френския двор, където по това време живее и Леонардо. Вероятно има и лична причина да приеме този портрет, свързана с връзките му с Урбино и лошите му отношения с фамилията Ровере.
Ренесансовият принц е облечен разкошно с червено-златисто наметало и подплатена яка. Държи меч и може би монета или миниатюрен портрет. Под наметалото носи златен корсаж и сребърно-златиста пола, обшита със син шнур, и спортна тъмна шапка на зелен фон, която да намеква за уменията му на атлет и ездач. Въпреки това в картината има слаби места, вероятно защото Рафаел доста е бързал (имал е буквално 2 седмици да я завърши, преди да я изпратят, затова е избрал и ленено платно, а не панел) и не е от най-добрите му портрети. Лоренцо има плоско, не особено изразително лице и има доста странно и плоско изглеждаща дясна ръка. Това е причината авторството на Рафаел да е поставяно под въпрос до ден днешен.
Картината е открита сравнително скоро – през 1968 година е купена от американски антиквар за 300 долара, защото авторството не е било потвърдено по това време.
Обикновено такива картини с историческо значение на стари майстори са собственост на музеи и галерии, но този портрет е продаден на анонимен частен купувач за 37 милиона долара преди няколко години.
Сега може да се види в изложбата на музея Метрополитън, за да се скрие отново от света за неопределено време.
Comments