Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
Рафаел (Рафаело Санцио) е роден в Урбино на Разпети петък през 1483 година и умира едва на 37 години, отново на Разпети петък, в Рим през 1520 г. Погребението му е грандиозно по негово желание и завършва в Пантеона, където е положен в мраморен саркофаг. На надгробната му плоча пише: „Тук е онзи Рафаело, от когото, докато беше жив, майката природа се страхуваше да не бъде изпреварена, а когато той умря, се страхуваше да не умре с него.“
Влюбчив, чувствителен човек, помазан с божествен талант, само в Рим той оставя толкова много творби, че може да посветите дни в обиколка „Рим на Рафаел“.
Разбира се на първо място са творбите му във Ватиканските музеи. След като е избран, папа Юлий II се отказва от покоите на Пий III и се премества на горния етаж, но иска да преустрои помещенията и призовава разнородна група художници, към които в последните месеци на 1508 се присъединява и Рафаел. На него поверява украсата на апартаментите на Урбинат, като иска да се унищожи всичко, което е направено преди това. Според Вазари, Рафаел съжалява много, че се налага да заличи работата на Пиеро дела Франческа.
Рафаел, който тогава е на 25 години, работи по декорацията на четири стаи – Сегнатура, Стаята на Хелиодор, Стаята на огъня в Борго и залата на Константин.
Най-известна е първата, Сегнатура. Стаята носи името си от най-висшия съд на Светия престол, „Segnatura Gratiae et Iustitiae“, председателстван от понтифика, който тук провежда срещите си. Стенописите на четирите стени представят четирите клона на човешкото познание – философия, поезия, справедливост, теология (и споделянето на знания).
Фреските са изключително сложни и представят богословски алегории като например Спорът за Светото Тайнство. Светци, апостоли, Мадоната, св. Йоан Кръстител, воюващата църква (съставена от теолози, проповедници и папи), спорещи за свещената ценност на Евхаристия. Макар че за съвременния турист без здрави теологични познания като мен нищо не става ясно, всъщност едно от чудесата на тази стая е, че Рафаел обяснява много сложни теми по ясен начин и подрежда сцени и събития систематично отгоре-надолу.
Най-известната фреска в стаята е Атинската школа във втория свод и пред нея е препоръчително да се задържите възможно най-дълго, въпреки подканите на охраната и самата тълпа туристи, която се носи из Ватиканските музеи като тежка лавина.
Темата на тази стена е възхвалата на рационалната истина и способността на душата да познава истината чрез наука и философия.
На нея Рафаел рисува храма на знанието. Под купола изобразява най-известните философи на древността, обсъждащи живо своите теории. Рафаел рисува цялата сценографска архитектура със строга перспективна система, която стабилизира самата композиция и я рамкира. Героите на рационалната истина са разположени на две нива, разделени от стълбище и не са подредени случайно, а са резултат от много дълбоко проучване, за което свидетелстват скици и голямa рисунка върху картон, единствената с такъв размер запазена от Ренесанса (съхранява се в библиотека Амброзиана в Милано).
В центъра са Платон с лицето на Леонардо да Винчи, сочещ към небето, символ на света на идеите, които той смята за единствената съществуваща реалност, и Аристотел, който е обърнал дланта на дясната си ръка към земята, показвайки че единствената реалност е онова, което възприемат сетивата.
Около тях в две групи има множество философи, математици и последователи като Епикур (най-вляво) с лицето на Федерико Гонзага и Питагор, който се готви да пише. На противоположната страна е Евклид с чертите на Браманте, който рисува върху черна дъска на земята. Декорациите на туниката му понякога се интерпретират като подпис на Рафаел („RVSM“: „Raphaël Urbinas Sua Manu“). Човекът в зелените одежди е Сократ, който насърчава групата минувачи към разговор. Най-вдясно е самият Рафаел с черна шапка и поглед, обрънат към зрителя с неговия приятел Содом (бяла роба и шапка) – ясно е, че Рафаел не е скромен човек и има голямо разбиране за социалната си роля и ценност.
На стенописа има 58 фигури, като една липсва на скицата. Допълнително Рафаел рисува портет на Микеланджело като Хераклит на най-преден план, седнал на стълбите до мраморен блок. Така художникът отдава почит към Микеланджело и наскоро откритите стенописи в Сикстинската капела.
Атинската школа представлява един манифест на човека, който доминира реалността, благодарение на своите интелектуални способности. Това произведение е абсолютен триумф на концепцията на ренесансовия човек, поставил себе си в центъра на вселената и прегърнал приемствеността между класическата античност и християнството. Дори точната геометрия, която побира героите, демонстрира увереността на Рафаел в реда на света.
Рационалният ред, в който човекът разпознава истината чрез наука и знание. Колко поучително и след 500 години, нали?
Comments