Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Годината е 1240. Холандският крал Вилхелм посещава Кьолн. За посрещането му е оранизиран прием в просторна и светла зала, украсена с цъфтящи храсти и малки, ароматни дървета. Гостите са възхитени – навън е зима, а вътре лято! Гледката на цъфтящите растения е толкова възхитителна, че гостите не могат да повярват на очите си и обвиняват създателя на тази градина в магьосничество. Създателят е Алберт Магнус (Великият) – учен, философ, астроном, боголосов, епископ, монах и учител на Тома Аквински.
Алберт Магнус живее 87 години, почти нечувано дълголетие за началото на XIII век. Като форма на съзерцателна медитация разработва за себе си техника за „любоящо потапяне в живото разнообразие на божието творение“, без нужда да се съобразява с място или сезон – зимна градина на закрито. Това е смисълът на този вътрешен свят до ден днешен, независимо дали е голяма сграда, стъклена пристройка на аристократична къща, остъклен балкон или дори група стайни растения до слънчев прозорец.
Желанието да внесем и да владеем природата под собствения си покрив.
По примера на „магьосничеството“ на Алберт Магнус с векове всички влиятелни европейски монарси и аристократи създават свои собствени оранжерии за цветя, храсти и дървета. И понеже в тях често растат портокалови дървета, ги наричат „оранжерия“.
Най-добрите примери за зимни градини разбира се намират насевер. Не само в Германия. Натрупаният опит в отглеждането на екзотични плодове и растени в суровия климат на Санкт Петербург например е отправна точка за зимните градини в императорските дворци. Когато Екатерина Втора открива Северния павилион на Малкия Ермитаж, който ще наричат Оранжерията, през февруари 1769 година, публиката чака 19 часа на студа, за да влезе в този личен неин рай. За империатрицата това място се превръща в център на елегантния й отдих. Докато навън вали сняг, в оранжерията растат странни растения, под покрива му се чува песен на славеи, а пъргави горски животни притичват пред погледа й, докато придворният оркестър радва слуха й с изискани музкални композиции. По стените на коридорите, заобикалящи отворената Висяща градина, има 266 картини, които после поставят основата на колекцията на Ермитажа.
Увлечението по внасяне не само на растение, което не принадлежи на затворено пространство, а на цели екосистеми под един покрив продължава с развиването на науката. В края на XVIII и началото на XIX век професията „колекционер“ например описва хора, които пътуват по света и колекционират растения за зимните градини на богатите аристократи, което дава тласък на ботаниката и систематиката на растенията. С възникването на средна класа, към края на XIX век, хобито на домашното цветарство и остъклените помещения към къщи, апартаменти, балкони се развива дори повече.
Очертават се и ясни архитурни стилове за зимните градини. Английски в едуардски (с прости правоъгълни стени и наклонен покрив) и викториански стил (с три- или петстенен панорамен прозорец, както и многостенен покрив). Френски – придържащи се към класическия стил, с изящни допълнения към интериора, като мебели, вази, порцеланови предмети, цветни гирлянди, огледала. Цветовете за този вид градини също са типични: пастелно синьо, зелено или розово с допълнения в бяло и златно, а мебелите задължително са с тапицерия на райета. И италиански зимни градини – с изкуствено състарена теракота, бели стени, скулптура и езерце.
Създаването на този личен рай у дома не е е само израз на желанието да се радваш на природата, а често е и висша форма, посвещение и обяснение в любов. В най-невероятни кътчета на света се намират малки оазиси, свидетелстващи, че любовта, както и природата, са вечни. В сърцето на Париж например Пиер Берже прави точно това за любимия си Ив Сен Лоран. „Принцът на културата“, както е познат Берже, създава градината като продължение на тяхната трапезария в къщата им в сърцето на парижкия квартал Сен Жермен де Прес, която пази духа на земния рай, който са създали двамата и остава непокътната три години след смъртта на Пиер Берже.
Кът за почивка, покрит с бургундски камък на фона на махагон, аралия и малки кленове, заобиколени от папрат, оранжерии, потънали в зеленина, където цъфтят прелестни орхидеи. Една вечна мечта – да си творец на собствен свят, където домът природата и човека са едно цяло.
Comments