top of page
Writer's pictureПопаганда

РЕМБРАНД – "ЕВРЕЙСКАТА БУЛКА"

Елена Миланова

Instagram: my.italian.days


Тази картина прелива от тиха обич и интимност. Сърцето й е там, където е сърцето на жената. Лицата на двамата сияят от обожание, а жестовете им са красиви – ръката на мъжа нежно положена върху гърдата й, а нейната леко я прикрива. Двамата са като спрели в един миг във времето, който си е само техен. Картината напомня един великолепен стих от Библията, който сигурно сте чели или чували по сватби:

Любовта е търпелива и блага. Тя не завижда, не се хвали, не се възгордява и не е груба и егоистична. Любовта не е избухлива и злопаметна. Тя не се радва на злото, а споделя радостта от истината. Любовта винаги търпеливо приема всичко, винаги вярва, винаги се надява и винаги устоява. “ (Първото писмо до коринтяните 13:4-7)

Картината на Рембранд е визуалното превъплащение на този стих, олтар на търпението, смирението и любовта. Нарича се „Еврейската булка“ и е един от шедьоврите на художника и една от най-красивите му любовни картини.


Но кои са тези хора и защо еврейска булка?

Първият познат собственик на картината е от XIX век. Той е смятал, че на нея са изобразени баща и дъщеря, които се подготвят за еврейска сватба. И въпреки, че очевидно това не е така, името, което той дава на картината, остава.

Самоличностите на двойката са мистерия – най-вероятно са съвременници на Рембранд, които са искали по-интимен портрет в библейски контекст. Такава такава възможност дава историята на Исак и Ребека. Днес се смята, че това са библейските герои Исак и Ребека, така че картината има и второ название „Исак и Ребека“.

Според разказа, когато настъпва глад по израелските земи, Исак (син на Авраам) се премества със семейството си в Герар, където управлява цар Авимелех. За да се предпази от проблеми (преди това баща му Авраам нарича жена си Сара „сестра“, за да не го убият египятните и да вземат жена му), Исак прави същото, и представя Ребека за своя сестра. Интимността им обаче ги издава, цар Авимелех ги вижда, разгневява се, че Исак лъже, но когато разбира мотивите му, заповядва никой да не докосва Ребека и двамата са свободни. Исак и семейството му просперират щастливи, докато са при цар Авимелех и идва време да се върнат у дома.

Рембранд рисува момента, в който двамата съпрузи не успяват да скрият, че не са брат и сестра. Най-хубавото нещо е жестът на Ребека, която докосва ръката на Исак, но много нежно, едва-едва.



Ако се разгледа по-задълбочено, се виждат разлики в начина, по който Рембранд е нарисувал картината. Има ярък контраст между между спокойното настроение на преден план и драматичния фон, изобразен смело с и плътно нанесени слоеве в тъмни тонове. А ако се види ръкава на мъжа, се виждат най-големи подробности, гънки, които са нанесени с нож, не с четка, което по това време е било рядкост. Рембранд е използвал и обратната страна на четката, за да надраска определени посоки, които се виждат до ръкава на мъжа. Най-много пластове са тези, които са най-осветени и отразяват светлината – ръкава, перлите, които са първото нещо, което се вижда – те са като триизмерни. Колкото по-назад се отива към лицата, толкова по-гладки са щрихите.

„Еврейската булка“ е една от най-зрелите и емоционални творби на Рембранд.

В по-ранния му период той рисува много движение, в което има и много емоция. Сега вече няма толкова движение, а емоцията се предава с много малко движение, а това е велико майсторство. Разлика има и в начина, по който рисува портрети – вече ги няма онези маниакално нарисувани мниатюрни детайли, прецизното изобразяване на най-големия лукс, който моделите му притежават. Това си личи и в облеклото на Исак и Ребека, което е всичко, но не и модерно за времето, а това препраща и към фантазията на Рембранд – така си е представял, че се обличат библейските герои.


„Еврейската булка“ е различна, многопластова, почти импресионистична картина – картина, която разкрива художник овдовял и банкрутирал, оригинален и дълбоко състрадателен. Изобщо не ме учуди, като попаднах на мелодраматичните думи на Ван Гог за "Еврейската булка": „С удоволствие бих дал 10 години от живота си, за да седя пред картината за две седмици, само с една суха кора хляб за ядене“.








留言


bottom of page