Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Историята на летящите или плаващи във въздуха камъни, както и прочутият „Замък на Пиринеите“ на Рене Магрит, е история не само на уникален сюжет в изкуството, но и на изключително приятелство в живота. И двете в крайна сметка са много голяма рядкост.
Рене Магрит е един от най-известните сюрреалисти в света, а Хари Трочинер е негов близък приятел, нюйоркски адвокат. И двамата са белгийци по произход, зодия скорпион, само че единият е художник, другият колекционер и ентусиазиран почитател на творчеството на Магрит, което прославя зад океана.
Между приятели са възможни всякакви странни истории и тази започва така – през 1959 година Хари моли Рене да му нарисува голяма картина – с точно определен размер – предназначена да закрие един от прозорците в офиса му, гледащ към тухлена стена. Рене Магрит му предлага три сюжета и от тях Хари избира плаващия във въздуха замък, построен върху огромен камък. По предложение на Хари камъкът плува върху море, бурно и неприветливо, както родното белгийско море. Всички елементи на картината са нарисувани абсолютно реалистично, но от друга страна самият сюжет е напълно невъзможен – това е толкова типично за картините на Магрит.
Петдесетте години на миналия век са „каменна ера“ в творчеството на Магрит – той рисува поредица картини с камъни, които днес са сред най-известните му произведения. Част от камъните в картините му са летящи, но винаги са хоризонтални. Единственият вертикален е този на картината на Хари – размерът го изисква, както и формата „като прозорец“. Приказните картини на Магрит са загадъчни и препращат към произведения на други автори – например към любимия му Едгар Алън По или приключенията на Гъливер на Джонатан Суифт. Самото име на картината „Замък на Пиринеите“ е име на френски готически роман, което Магрит заимства буквално.
Картините на Рене Магрит с летящите камъни са едни от най-известните му произведения и са пресъздавани и преосмисляни от много художници след него. Целият цикъл, и най-вече „Замък на Пиринеите“, е типичен за подхода на Магрит към изкуството – всичко е нарисувано досущ като истинско, но всъщност не е. Ако питате мен – по-хубаво е.
Comments