Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
На Мария Магдалена е кръстена малка църква от XVI век на няколко крачки от Пантеона, намираща се едноименната улица. Тя е една от малкото примери за бароково-рококо изкуство в Рим. Църквата произхожда от по-стар параклис от XIV век и прилежаща към него болница. Към края на XVI век свети Камило де Лелис успява, след големи молби, да получи правото неговият орден (камилианци) да стопанисва параклиса и болницата, и да изградят нова църква. Строят я в продължение на сто години.
Фасадата й е в много необичаен за римските църкви стил (рококо). Извита и изцяло украсена с релефи със статуите на св. Камило и св. Филипо Нери в долната част св. Мария Магдалена и св. Марта в горната, римляните така и не успяват да оценят красотата и оригиналността на тази църква, гледат я с насмешка и подигравка, а детайлите наричат „пудра захар“. Интериорът е от само един елипсовиден кораб със странични параклиси. На контрафасадата има необикновено таванско помещение от XVIII век с позлатена дърворезба и алегорични фигури в бяла мазилка.
Сакристията е уникален пример за римския стил барокето с дървени елементи, боядисани така, че да наподобяват мрамор.
Голяма част от църквата всъщност е посветена не точно на Магдалена, колкото на грижата за болните (червените кръстове по прозорците) и Камило де Лелис, който има специален параклис, и където са пренесени останките му след канонизирането му. Монументалната урна, в която се съдържат те, е съвременно произведение – през 2013 година съвременният художник Алесандро Романо изобразява „дъгата на светостта“ между две фигури на монаси, подкрепящи болни.
Както всички подобни места и тази църква е свързана с чудо, случило се през XV век. По време на катастрофалното наводнение от Тибър (24 декември 1598), дървената статуя на Мария Магдалена е видяна да се „движи“ от страничния параклис към главния олтар, където е спряла. Освен това до края на XIX век всяка година на годишнината от смъртта на св. Камило, римляните се събират тук, за да получат специална светена вода, съдържащо прах от гробницата на светеца, с което лекували „всички болести и трудности“.
Comments