Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Робърта Маккейн е почти на 100, когато продължава да прекарва вторниците си в Националната художествена галерия, за да се възхищава на колекцията им китайски порцелан. Почти на 100 е, когато в интервю за Vogue отговаря на въпроса на какво дължи дълголетието си. Просто свива рамене и казва: „Не правя нищо, което трябва да правя. Не спортувам и днес вече изядох половин кутия карамелизирани пуканки“. И добавя: „Скъпа, аз имах живот мечта и всичко беше късмет!“
Робърта Маккейн, гравитационният център на една от големите американски военни династии, почина на 12 октомври на 108-годишна възраст. Съпругът й Джон С. Маккейн-младши е флотски армирал, командващ флотата по време на войната във Виетнам, син на Джон С. Маккейн-старши, командващ американските тихоокеански сили по време на Втората световна война. Синът й, Джон Маккейн III, е сенатор на Аризона, който се кандидатира два пъти за президент на САЩ. Робърта е пряк свидетел на шест десетилетия американска политическа и военна история и участва в нея така, както се очаква от съпруга на висш военен и голям политик – като превръща живота си във функция на техните амбиции.
Робърта Маккейн е родена на 7 февруари 1912 г. в Маскоги, Оклахома, където баща й Арчибалд купува огромни площи земя точно преди петролния бум. Той става много богат много бързо и се пенсионира също толкова бързо, за да се отдаде със семейството си на живот в Лос Анджелис. Едно от нещата, които оставя на децата си, е навикът да пътуват с кола – всяко лято правят пътешествия със седмици, за да видят Големите езера или пустинята Мохаве.
Когато е студентка в първи курс в университета в Южна Калифорния, тя среща младия Джак Маккейн, офицер от флота, който служи на боен кораб на пристанището Лонг Бийч. Двамата бягат и се женят в Тихуана, Мексико, защото родителите им са против брака им. „Сега си давам сметка колко съм била незряла. Просто приемах живота, както дойде и все още го правя“, казва Робърта пред Vogue през 2007 година.
Във Вашингтон тя отглежда три деца, навигирайки издигането на съпруга й по йерархията на военноморските сили. Къщата й с изглед към Капитолия превръща в обществен салон, където приема политици, законодатели, бизнесмени като Дж. Пол Гети, писатели, посланици и кралски особи като Луис Маунтбатън, изобщо всеки, който би могъл да е от полза за кариерата на съпруга й.
През 1967 година двамата са в Лондон и се подготвят за вечеря в дома на иранския посланик, когато получават новината, че сина им Джон, военен пилот, е бил свален над Ханой. Робърта и Джак не казват нищо на никого, за да не провалят вечерята, а след седмица пише писмо на президента Линдън Джонсън, в което не го моли за никакво специално съдействие, нито за информация, а изразява подкрепата си за политиката му във Виетнам. В началото Робърта приема, че синът й е загинал. После разбират, че е жив. През 2000 г. сп. Тайм я питат дали това е бил най-щастливият момент в живота й и тя казва „Зависи от какъв ъгъл ще го погледнете“.
пленяването на Джон Макейн III
Джон Макейн III прекарва пет години и половина в изолация и изтезания във военнопленнически лагер в Северен Виетнам, по което време той е осакатен. Робърта, която не получава никаква информация, остава стоик. „Когато Джони беше в затвора, тази жена никога не трепна“, казва сестра й. Когато най-после е пуснат, тя не присъства на освобождаването му, но между тях се разиграва куриозна случка, която говори много за характера й. Джон Маккейн напуска затвора ругаейки надзирателите си. Когато тя разбира това, се обажда и казва „Джони, не ме карай да идвам до там да ти измия устата със сапун!“.
Джон Макейн прави два опита за Овалния офис. Първият е през 2000 година. Тази кандидатура майка му напълно игнорира, а после откровено признава, че дали ще е избран изобщо не я е интересувало: „Не мислех, че има достатъчно пари, достатъчно опит, нищо.“ През 2008 вече е променила мнението си и дори застава в челните редици на кампанията, но не пести на никой остър език, дори на републиканците, за които казва, че ще гласуват за него като си „запушат носа“. В следващите месеци г-жа Маккейн е държана далеч от репортери, но продължава да се появява със снежнобялата си коса, токчета и репутация от желязо. Когато критиците на Джон Маккейн го питат не е ли твърде стар, за да се кандидатира, той просто им посочва майка си.
Дълголетието на Робърта Маккейн вероятно се дължи на нейния дух – хладнокръвие остър ум, остър език и преценка, дисциплина, любов към изкуството и пътуванията, нотка безразсъдност може би?
На 80 години тя и сестра й решават, че е добра идея да предприемат пътуване с кола из Европа, като отскочат до Казахстан и Узбекистан. „Исках да видя Самарканд“, обяснява Робърта. Разбира се, никой не иска да даде под наем кола на двете сестри, нито да ги застрахова, ето защо купуват малък мерцедес, с който наистина стигат до Самарканд. Робърта държи колата в Европа до 2006 година, когато задейства план племенникът й да наследи мерцедеса. Поръчва да й доставят колата във Вашингтон и предприема едно дълго пътуване с кола от там до Сан Франциско. По това време е на 94 години, никой не може да я разубеди и изминава самостоятелно цялата страна, за да подари колата на племенника си. По пътя дори е глобена за превишена скорост в Северна Аризона (112 мили т.е 180 км/ч).
„Тя беше своенравно, непокорно момиче“, пише Джон Маккейн в мемоарите си. Може би това е още една "рецепта" за дълголетие?
Comments