Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Историята на Претендента е една от най-известните загадки във викторианска Англия – в гроба на Роджър Чарлз Тикборн е погребан човек, който през целия си живот претендира, че е носител на това име и прилежащата към него титла баронет, осъден е от семейството, но разпознат от родната си майка и е вдъхновител за произведения на автори като Марк Твен и Бърнард Шоу.
Историята на клетия баронет започва през 1803, когато след битката при Вердюн плененият английски благородник Хенри Сиймур е затворен във Франция заедно с Джеймс Тикборн, четвърти син на английски баронет. Хенри успява, дори като военнопленник, да прелъсти дъщерята на Бурбонския херцог и тя ражда дъщеря на име Хенриет. На 20-годишна възраст Хенриет е стара мома, незаконно родена и без никакви перспективи, така че баща й се сеща за стария си приятел Джеймс – грозен, вече доста възрастен и мълчалив като пън, но неженен.
Така Хенриет се омъжва за Джеймс Тикборн. Първото им дете е момче на име Роджър Чарлз Тикборн, роден през 1829 година.
Титлата баронет се предава само на наследници от мъжки пол и тъй като никой от тримата братя на Джеймс няма син, Роджър внезапно се оказва единствен наследник на титлата след чичо си Едуард. Джеймс и Хенриет имат още едно живо дете – син на име Алфред. Те живеят напълно отделен живот, като Хенриет прекарва времето си във Франция, защото вярва, че само там децата й могат да получат подобаващо възпитание и образование. Така първият език на Роджър е френски, той говори английски с отчетлив акцент, за което е безмилостно подиграван в пансиона, в който го изпраща баща му. След завършване на образованието си Роджър става военен и прекарва цялото си свободно време в къщата на чичо си Едуард, тъй като е влюбен в братовчедка си Катрин. През ХІХ век бракът между първи братовчеди не е изрично забранен, но бащата на Катрин е твърдо против. Тогава Роджър отчаян напуска армията и Англия и заминава на пътешествие в Южна Америка. По пътя го застига писмо, че чичо му е починал и пред него няма препятствия – той може да се ожени за Катрин, а баща му е станал баронет.
В Рио той се качва на кораба Бела, за да се върне у дома, но по пътя изчезва заедно с всички пътници и екипажа. Годината е 1844.
Когато в Англия майката на Роджър получава съобщение за корабокрушението, тя отива при ясновидец и той потвърждава, че Роджър е жив. Лейди Тикборн никога не губи надежда и години наред пуска обяви в австралийските вестници, тъй като има слухове, че част от пътуващите на Бела са спасени и откарани в Австралия.
През 1865 година в Австралия адвокатът Уилям Гибс попада във вестник „Сидни морнинг хералд“ на поредната обява на лейди Тикборн. Един от клиентите на Гибс е месар от Уага Уага на име Томас Кастро, който пуши красива лула с гравирани инициали РЧТ. Уилям Гибс се усъмнява, че пред него е изчезналият Тикборн и след известен натиск Кастро, който е в доста притеснено материално положение признава, че е изчезналия наследник.
След изненадващото си признание месарят Томас Кастро започва щедро да заема пари от банките в Сидни с твърдението, че е Роджър Тикборн, баронет и наследник на огромно състояние. Той твърди, че паметта му е увредена от корабокрушението, но вече се възвръща и е готов да се върне в Англия при майка си. В Сидни той се среща с Ендрю Багъл, бивш роб и прислужник в дома на чичо му Едуард. Ендрю е доста затруднен да разпознае в огромния мъж, когото вижда, слабия и елегантен Роджър Тикборн, но в крайна сметка признава, че това е племенника на Едуард. По пътя към Англия предполагаемият Роджър, известен от тук нататък с името Претендентът, наддава още 20 килограма. Той пристига в Англия с жена си, дъщеря си и Багъл, за да обяви претенциите си за титлата и наследството.
При пристигането си в Лондон Претендентът прави две важни посещения – едно в дома на лейди Тикборн, която се оказва в Париж в този момент и още едно, в отдалечен бедняшки квартал, където разпитва за семейството на Артър Ортън, които изглежда вече са напуснали района.
Седмица по-късно Претендентът се среща с лейди Тикборн в хотел Де Лил и в Париж и тя го познава почти моментално.
Също толкова бързо други близки до семейството, например учителят на Роджър, отричат това да е същия човек, но лейди Тикборн пуска обява в лондонския Таймс, че е разпознала изчезналия си син и му определя рента от 1000 паунда годишно. Много от близките на изчезналия Роджър са силно скептични, особено членовете на семейството – Претендентът не говори френски, нито има акцент, не разпознава всички далечни роднини и бърка гръцкия с латински. От друга страна той помни множество съвсем дребни детайли, като името на кучето или къде са закачени картините във фамилното имение. Лейди Тикборн си остава убедена, че това е нейния син и особено настойчиво го защитава след преждевременната смърт на Алфред, когато титлата преминава към невръстния му син, вместо към Претендентът. Той самият на погребението на лейди Тикборн заема мястото на главен опечален и никой от семейството не възразява. Затова пък веднага след това рентата му спира и той започва да емитира така наречените „Тикборн бонове“, от които живее. Истинската битка за името и титлата предстои – баронетът има право на огромна рента, имение и собственост в Лондон и на други места и семейният спор може да се реши само с дело, което Претендентът завежда през 1871 година, формално срещу наемателя на имението „Тикборн парк“.
Междувременно семейството наема детектив, който да открие в Австралия следите на Артър Ортън и да се опита да разбере кой всъщност е Томас Кастро. В Австралия данните сочат, че Артър и Томас Кастро са един и същи човек. При това Артър е син на месар. По време на делото свидетелствата на повече от 200 човека, познаващи Ричард, са противоречиви – някои нямат съмнение, че е той , а други посочват липсващите му татуировки или незнанието на френски.
В крайна сметка след рекордните 188 съдебни заседания и две поредни обвинения, Претендентът е осъден за измама.
Но по време на делото той става страхотно популярен като символ на работническата класа, човек с кокни акцент, който се бори срещу аристокрацията. Претендентът получава статуя в музея на мадам Тюсо и поражда едно от най-големите противоречия във викторианска Англия – едновременно прославян от пролетариата и признаван от аристокрацията, които го наричат винаги „сър“. Претендентът е осъден на 14 години затвор. На негов гръб адвокатът му се кандидатира за депутат и успява, обвинителят му е издигнат до главен прокурор. Претендентът излежава десет години от присъдата си и когато излиза от затвора вече не е интересен на никого. Пред пресата срещу голяма сума той признава, че е Артър Ортън, но след това се отрича от признанието си. След смъртта си с разрешението на семейство Тикборн е погребан под името Роджър Чарлз Тикборн в гроб за бедни. Дъщеря му до края на живота си твърди, че баща й е признал пред нея, че е Роджър Тикборн, че е убил Артър Ортън и затова не е искал да разкаже докрай историята си.
Родът Тикборн и титлата баронет изчезват през 1964 година със смъртта на последния представител на семейството. Невъзможно е да се направи генетична експертиза и да се реши загадката на Тикборн. На запазените стари снимки наистина има много голяма прилика между Роджър и Претендентът, като една от теориите е, че те всъщност са деца на стария баронет, просто Артър е незаконен син.
Каквато и да е истината, едва ли е по-интересна от легендата, която векове наред вдъхновява интерпретации в най-различни сфери на изкуството.
Например съществува епизод на Семейство Симпсън, който пресъздава почти буквално историята на Претендентът, но в ХХ-и век. Всъщност сценаристите са ползвали за първоизточник друго произведение, вдъхновено от историята за Роджър Тикборн -
книгата на Марк Твен „Принцът и просякът“.
Comments