Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Мъжкият пол ме интересува толкова малко, че всъщност единствените самци, които харесвам, са биковете, които рисувам“ – казва художничката Роза Боньор в средата на ХІХ век. Подобно изказване в епоха, когато жените са лишени от всякакви права, може да е пагубно за личния живот и кариерата, но не и в този случай.
Роза Боньор е най-известната художничка на Франция в средата на века, а според някои е най-надареният творец и от двата пола. Тя е страхотно талантлива и също толкова смела. В арт историята Роза е записана като първата жена – и изобщо първия художник - носител на почетния легион, а в гей историята като първата жена, осмелила се публично да живее с друга жена.
Роза се ражда през 1822 година в семейство на учителка по пиано и художник и има късмета баща й да е необикновен човек, който оценява и насърчава своята необикновена дъщеря, а майка й да е достатъчно умна, за да й даде силен старт. Роза е палаво дете и всички училища отказват да я обучават. За да я укроти достатъчно, че поне да научи азбуката, майка й я кара да рисува по едно животно към всяка буква.
Така още от дете Роза намира пътя си в изкуството, както и любимите си обекти за рисуване. След смъртта на майка си Роза и тримата й братя – всички те бъдещи творци – отиват да живеят с баща си в сектата на сен-симонианистите – разновидност на християн-социалисти, които вярват в равноправието на жените и им дават право на образование и свободен живот. Това в много голяма степен определя бъдещето на Роза Боньор.
Четири десетилетия Роза живее като семейство с приятелката си от детството Натали Мика. След смъртта на Натали една млада американка идва във Франция, за да нарисува портрета на великата Роза Бонер. Художничката се казва Анна Елизабет Клумпке и тя става последната любов на Роза Бонер. Анна рисува няколко портрета на възрастната Роза и на тях се вижда точно онова, което Роза искала да виждат хората у нея – една жена, която е подстригана като мъж, облича се като мъж, но не е мъж, а е нещо много повече.
Благодарение на огромния си талант и слава, както и на богатството, спечелено от рисуване на картини на животни, Роза можела да води точно такъв живот, какъвто иска. Тя носела панталон – със специалното разрешение на парижката префектура, пушела, ходела на лов и обяснявала за себе си, че е син на баща си, а не дъщеря. Фактът, че не може да сключи официален брак с любимата жена бил за нея повод за недоволство, което не се притеснявала да сподели на глас. Роза се държала като мъж, но не искала да бъде мъж – тя била убедена, че превъзхожда всички мъже. С поведението си Роза Боньор станала една от първите жени, осмелили се напълно да разрушат джендър стереотипите.
Роза с късата коса и мъжкия жакет остава голямото изключение на ХІХ век. Тя и двете й любими жени са погребани в общ семеен гроб на Пер-Лашез в Париж и това е нещо като закъсняла, но пък справедлива реабилитация за тази необикновена жена.
Comentarios