Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Независима и богата или по-точно богата и затова независима, американката Ромейн Брукс е внучка и наследница на нефтен магнат, но остава в историята не като поредната богаташка, пилееща в Париж парите на семейството, а като една от първите художнички, възпяващи в картини красотата и чувствеността на женското тяло.
Ромейн се ражда в Рим с името Беатрис Ромейн Годард в семейство на богата наследница и офицер. Баща й е алкохолик, майка й е психически неуравновесена, а брат й е умствено изостанал и агресивен спрямо всички, освен Ромейн и тя се грижи за него. В спомените си тя си спомня за ранните си години като за живот на „дете-светец“. Изоставена от родителите си, Ромейн заминава в Париж да учи пеене и дори известно време пее в кабаре, след това в Рим започва да учи живопис. В курса си Ромейн е единствената жена, като освен че за онова време е нетипично жени да учат рисуване, тя участва и във всички уроци по рисуване на голо тяло. Състудентите й я тормозят, обиждат и преследват и тя е принудена да прекъсне следването си и да избяга на остров Капри, където почти гладува и живее с минимални средства.
Именно на Капри се ражда живописният стил на Ромейн Брукс, различаващ я от всички художници на времето. Тя не харесва ранните си цветни картини и започва да разработва собствена палитра, изцяло в сивата гама. От началото на ХХ век картините й са основно в сиво, комбинирани тук-там с други цветове.
През 1902 година, когато Ромейн е на 28 години, умират всичките й роднини – майка й, брат й и дядо й, от когото тя наследява значително богатство. Това й дава свобода да живее и работи така, както иска. На следващата година Ромейн, която е лесбийка, се омъжва за своя приятел Джон Елингтън Брукс, който на свой ред е гей. Двамата се скарват скоро след сватбата, когато тя подстригва косата си и започва да носи мъжки дрехи, и след това се разделят. Ромейн запазва фамилията Брукс и това става нейното име в изкуството, като изплаща на Джон издръжка до края на живота му.
През 1905 година Ромейн Брукс пристига в Париж. Младите художници като Пикасо или Матис живеят в Монпарнас и Монмартр, но тя си купува апартамент в скъпия ХVІ квартал и започва да рисува портрети на богати и титулувани особи, сред които и любовницата й принцеса Полиняк. Първата изложба, в която Ромейн Брукс участва, е през 1910 година и всички картини, които излага са женски портрети, някои от тях доста откровени. Много хора са скандализирани, но поетът Робер дьо Монтескьо казва, че тя е откраднала сърцата на публиката. Нейните сиви картини и минимъл интериори са толкова впечатляващи, че много парижани започват да я молят да им даде съвети за обзавеждането на къщите им. Еднакво одумвана и обожавана, в Париж Ромейн Брукс е истинска it-girl, определяща стилове и различна от всички.
През 1909 година Ромейн се запознава с поета Габриеле Д’Ануцио, който пише с възторг за нея, че тя е най-задълбочения и мъдър оркестратор на сивото в модерната живопис.
През 1911 година любовница на Брукс става прочутата актриса и танцьорка Ина Рубинщайн. Ида е толкова влюбена, че иска двете да си купят ферма в провинцията и да заживеят там, но Ромейн няма никакъв интерес към подобен живот далече от Париж. През 1914 година двете се разделят, но Брукс продължава да рисува Ида още много години, защото нейната неопределена андрогенна красота е идеална за художничката.
В картините на Брукс Ида Рубинщайн се появява ту като Мадона, ту като мъртва красавица, ту като свети Себастиян, впрочем убит от стрелата на джудже, което е карикатура на Габриеле Д’Ануцио.
По време на Първата световна война Ромейн Брукс рисува за червения кръст и събира помощи за него, за което е удостоена с орден на Почетния легион.
„Цивилизованите хора са тези, които знаят как да извлекат от живота повече от другите“.
Това са думи на херцогиня Елизабет дьо Грамон, една от най-изисканите и влиятелни аристократки в началото на ХХ век и те са казани по повод на факта, че семейството на Грамон се състои не от една партньорка, а от две. През 1916 година Ромейн Брукс се запознава с американската писателка Нанси Клифърд Барни, която вече е любовница на дьо Грамон и трите формират неразрушимо трио до края на живота си, където никоя не е излишна, но и никоя не е моногамна. Така те живеят повече от 50 години. Най-известният портрет, който Брукс рисува на Натали Барни, се казва „Амазонката“ и е в типичните сиви цветове. Сред известните модели на Ромейн Брукс са също Труман Капоти и маркиза Казати, която е нейна любовница за кратко.
Ромейн Брукс често рисува жените на картините си, включително двете си партньорки, както и любовниците си, с къси коси и мъжки дрехи. Това никога не е до степен да изглежда, че те се опитват да минат за мъже или че се преструват на такива – за публиката това е екстравагантна проява на модерните през 20-те къси коси и по-строги тоалети, а за по-просветените това е ясен знак за сексуалната им ориентация.
През 1925 година Брукс има самостоятелни изложби в Париж, Лондон и Ню Йорк. Общоприето е мнението, че след това тя престава да рисува, макар че има много свидетелства от снимки и интервюта, че прави рисунки до края на живота си, но много от тях са изгубени.
Ромейн Брукс е уникален за времето си творец. Тя има свободата и смелостта да рисува така, все едно фовизма, кубизма и абстрактният експресионизъм не съществуват, а те са водещите художествени школи на епохата. В своя характерен стил и цветова гама в сивото, Брукс е наричана първият сюрреалист, изпреварила времето си с десетилетия.
През 60-те творчеството на Ромейн Брукс е напълно забравено. Самата тя умира през 1970 година на 96-годишна възраст. Едва през 2016 година е организирана първата й изложба в САЩ под мотото „Светът най-после е готов да разбере Ромейн Брукс“.
Comments