Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Божествена и земна, реална и мечтана, романтична и сексуална, неподвластна на възраст и старост, любовта на Рубенс е цялата на показ в една от най-знаменитите му картини, наречена „Градината на любовта“.
Петер Паул Рубенс рисува тази картина през 1632 година. Рисува я не по поръчка, а за себе си – това е любовно обяснение към втората му съпруга Хелена Фурман. Двамата са женени от две години, като към онзи момент Рубенс е на 53 години, а Хелена на 16. Бракът им обаче е хармоничен и щастлив и всичко на тази картина го доказва.
„Градината на любовта“ се намира в музея Прадо в Мадрид и според каталога на музея в центъра на платното в тъмно синята рокля със сигурност е нарисувана Хелена, сюжетът очевидно е любовен, а мъжките фигури приличат на Рубенс. Всъщност картината да може да се разчете много по-директно. Целият сюжет е като любовна история, развиваща се във времето и тя може да се проследи не от дясно наляво, както зрителят обичайно е свикнал, а наобратно.
В левия край са мъж и млада жена, той я прегръща предпазливо, а тя е сякаш скована от притеснение. Жената е Хелена – тя дори е със същите дрехи като в центъра, а мъжът много прилича на младия Рубенс или, ако трябва да се обясни през романтичната призма на картината – подмладеният от любовта художник. В центъра на картината има три жени, които символизират трите лица на любовта – екстатичната, разумната и майчинската. В десния край мъжът и жената се появяват отново, тържествено облечени, очевидно току-що сключили брак.
Рубенс, един от най-добре образованите художници на своето време, е напълнил картината с митологични препратки и цитати от ренесансовото изкуство. Особено силно в „Градината на любовта“ личи силното влияние на обожавания от него Тициан – смесването на реално и митологично, присъствието на Венера, летящите херувими, красивите цветове на пейзажа, еротичните намеци.
Фон на картината е разкошна къща, която напомня на вилата в италиански стил, която Рубенс построява за себе си в Антверпен. Статуята на Венера вдясно се издига над пейзажа и задава настроение на цялата картина. До Венера има паун, който препраща към Юнона и един от нейните атрибути – майчинството. Жените в центъра си приличат, те всички сякаш са вдъхновени от Хелена и напомнят за нея. Много характерно е за Рубенс да рисува ангелите от плът и кръв, а не каменни, за да приближи небесната любов до земната и да придаде емоции на творбите си. Някои от ангелчетата имат криле на птица, други на насекоми, това е като игра за художника. Някои явно са Купидончета, защото имат лъкове и стрели, едното води вързани с червена панделка гълъби – очевиден символ на любов и вярност. Летящото в центъра на картината ангелче носи факла и венец от цветя – два символа на брака.
Героите на картината са облечени в дрехи по модата от времето на Рубенс, те са негови съвременници. Един мъж на балкона с шапката си покрива стоящата наблизо жена от пръските на фонтана, докато с другата си ръка е сграбчил друга за гърдата. В репродукциите на картината, направени по-късно, ръката на мъжа е преместена на по-благоприлично място. Рубенс обаче не се притеснява за мнението на зрителите, любовта е всичко това – един велик художник го знае със сигурност.
Comments