Елена Миланова
Instagram: my.italian.days
Преди Петер Паул Рубенс да се роди, неговите родители бягат в Кьолн от религиозните сътресения, които се случват в Антверпен. Бащата на Рубенс, Ян Рубенс, работи като магистрат в двора на Уилям I Орански, но започва любовна афера със съпругата на краля Анна Саксонска. Когато тя ражда дъщеря от връзката им, Ян е затворен за седем години. Синът му се ражда след излизането му от затвора. Ян Рубенс умира през 1587 година, а Петер и майка му се прибират в Антверпен, където младият Рубенс е отгледан като католик с класическо образование.
Неговата кариера на художник започва на 14, изпратен е да чиракува в ателието на друг фламандски художник – Тобиас Верхехт, а после и при други художници, където основно се учи да копира работата на старите майстори. След като завършва образованието си, Рубенс прави четиригодишно пътуване из Италия, за да се запознае с работата на италианските художници от Венеция до Рим, както и с най-големия си идол Тициан, чието творчество оказва дълбоко влияние върху младия Рубенс. Още с връщането си в Антверпен талантът и ерудицията му са признати – толкова, че му позволяват да остане и да основе ателието си в Антверпен, вместо в кралския двор в Брюксел, като понякога му възлагат и дипломатически мисии.
Рубенс не само че е талантлив, уважван и образован – той е хубавец и конте с отлично самочувствие, което води до това, че построява напудрена италианска вила в центъра на Антверпен, където рисува за елита в бароковата традиция. Картините му спечелват блесяща рапутация и финансова стабилност, а за да се отличи дори повече, той рисува в смели модерни цветове и гами, като в същото време изпълва картините със сцени на лов и благороднически сладък живот с мистична и историческа символика.
Това се случва и с неговия сватбен авторпотрет с първата му съпруга Изабела Брант през 1609 година, който се намира в Alte Pinakothek в Мюнхен. Казва се „В сянката на орловите нокти“, но е позната и като „Автопортрет с Изабела Брант“.
Рубенс има голям късмет да е влюбен в идеалната кандидатка за брак, която да затвърди положението и самочувствието му – 18-годишната Изабела Брант е дъщеря на държавния секретар, а сватбеният им автопотрет предизвиква вълни от възхищение, защото изглежда като нещо ново и невиждано, най-вече поради огромните си, нескромни размери. Фигурите са толкова големи на картината, че даже се пуска слух, че картината е изрязана по краищата. Всъщност те са в естествени размери, но за разлика от обичайното позиране от разстояние, тук те са в естествен размер точно пред зрителя.
На порета Рубенс е нарисувал себе си като благороден джентълмен, седнал над жена си, но и леко закрилнически надвесен над нея. Двамата са почти равнопоставени, което все пак й се полага с такъв произход. Изабела носи традиционна фламандска шапка, която да свидетелства за културната им преданост. Самият художник се е облегнал на сабя с лявата си ръка, защото той е защитник и охранителната фигура в отношенията, докато Изебала държи ветрило, тъй като е нежна и деликатна. Освен това и двамата, и особено той, стоят леко и свободно, като той е кръстосал крака пред нея, а историята на световните портрети дотогава все още не познава толкова свободно позиране. Съюзът им е подчетан от това, че двамата се държат за ръце и е изцяло подредена ясно, така че да внушава надежда за реда на бъдещия им съюз. Всичко е внимателно обмислено и няма абсолютно никаква автентичност в портрета – от маниера на ръцете им, които са част от S-подобна извивка, която започва от главата на художника и завършва в спуснатата ръка на Изабела, обвързвайки композицията заедно до избора на фон – беседка в храст орлови нокти.
Орловите нокти е традиционен символ на любовта и лекотата на битието. Нежният аромат на храста се свързва с красота, благородничество и разцъфващи нежни чувства, цветовете му предпазват от злото, а тъй като храстът е силно привързан към местообитанието си, предсталява чудесен символ и на преданост и лоялност.
От брака си с Изабела Рубенс има син и дъщеря, но няколко години след сватбата Изабела умира внезапно. Рубенс пише до главния уредник на кралската библиотека в Париж Пиер Дюпе: “Загубих наистина добра съпруга, която с пълно право можех и дори трябваше да обичам, защото тя не притежаваше онези отрицателни качества, които обикновено са присъщи на женския пол. Тя беше неразумна и без обичайните женски капризи, винаги благонравна и жизнерадостна. Заради тези си качества беше на всички любима и оплаквана от всички след смъртта й.“
Comments