Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
Идеята да спрем да се бием за граници и да започнем да изграждаме все по-свързани общества, които развиват технологии, навлизат в метавселени и планират първите си крачки на други планети е много нова, едва на няколко десетилетия. Войните до съвсем скоро са били правило, а не изключение в живота на хората. А малката Европа е страдала най-много от войни – отново и отново хората правят все една и съща грешка да искат от чуждата земя. И отново и отново урокът е все един и същ. Страдание, смърт, спрян прогрес.
Една от най-важните военнни картини е тази на Рубенс– „Последствията от войната“ (или „Ужасите на войната“), рисувана между 1637–38 година по поръчка на Фердинандо II де Медичи. Картината представлява алегорично представяне на Тридесетгодишната война в Европа след 1618 година.Това е много сложен конфликт, в който участват Испания, Франция, Швеция, Дания, Холандия, Австрия, Полша, Османската империя и Свещената Римска империя. Завършва през 1648 година с Вестфалския мир. Тридесет години!!! Резултатът е както при всяка война – глад, болести, мизерия, унищожени са големи територии от Европа, които са обезлюдени.
Рубенс има много ясна представа за войната и за последствията от нея, тъй като освен художник е и дипломат, често посещава като придворен художник европейските монарси и служи като преговарящ за Испанска Холандия и каузата на мира, както и като преговарящ за Франция и Англия. Той лобира за прекратяването на войната и има свои собствени идеи как да се случи мирът – ако сближи Испания и Англия (традиционни врагове), това ще притисне холандците, които ще последват примера. Рубенс носи съобщения, искания и концесионни споразумения между Филип IV и Чарлз I, като е обявен за „Джентълмен на домакинстовото“ от Изабела и за рицар от Чарлз.
Картината му „Последствията от войната“ е израз на желанието му за мир и ужаса му от това как войната опустошава Европа. Това е една от първите картини, които са активистки, самата тя представлява апел за мир и е пълна със символи и значения:
Храмът на Янус (вляво) е с отворена врата. Овидий описва, че в древен Рим храмът е затворен в мирни времена и отворен, когато има война. Пред вратата Европа като жена в черно, чийто глобус с кръст (представляващ християнския свят) се носи от малък ангел вляво. В центъра на картината е Марс. Римският бог на войната е въоръжен с меч и щит, с червено наметало, което подчертава статуса му. Той е стъпкал книга и рисунка, които символизират начина, по който хаосът на войната и насилието унищожават изкуствата и книжовността. Венера, римската богиня на любовта (и любовница на Марс) е изобразена в типичния рубенсов стил – гола и пищна. Тя се опитва да го спре, да го издърпа назад и да спре трагедията, но не може и остава само умоляващото й изражение. В същото време Венера е заобиколена от амурчета и купидони, които се опитват да й помогнат. В краката й има стрели, които, изобразени по този начин, показват отсъствието на съгласието, а до тях лежат символи на мира като маслинови клонки, също стъпкани в Европа. Образът с факела е фурията Алекто – въплащението на гнева и богиня на отмъщението. Тя влачи Марс към неговата разрушителна цел с високо вдигната факла и е заобиколена от мор и глад – последици от войната, изобразени като чудовища, за да засилят ужаса на сцената. Жената с лютнята, която е бутната на земята от хаоса, е Хармония, а счупеният инструмент символизира раздора на войната. Майката и детето са описани от самия Рубенс като показващи как „войната покварява, разрушава и унищожава всичко, включително размножаване и благотворителност.“ Мъжката фигура до Хармония е Архитектът, чиито инструменти също са счупени и показват как по време на война разрушението е норма, а не създаването.
Впоследствие историците се съгласяват, че Тридесетгодишната война е най-дългата и най-разрушителната война в историята на съвременна Европа преди двете световни войни. Някои дори стигнат по-далеч да се осмелят да направят сравнения с последните войни, заради ефектите на тази война върху целия политически и социален ред на континента, който е разклатен до основи. Точно това е силата на голямото изкуство – векове по-късно, подобни картини, заредени с наследството от миналото, изглеждат живи, а проблемите, които поставят, за съжаление още са актуални.
Comments