Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Нормално е в страна, където свободата се дава от „освободители“, а правата от Партията, да не усещаме съвсем масово значението на личности като Рут Бейдър Гинсбърг. Не съм сигурна, че у нас феминизмът има какъвто и да е път, културно-историческата ни траектория е различна от тази на Щатите и западна Европа, за феминистични вълни не може да се говори изобщо. Но това не променя факта, че личности като Рут Бейдър Гинсбърг имат общочовешко значение, подобно на Мартин Лутър Кинг или Нелсън Мандела. Хора, които показват с жизнения си път моралния север на всички.
За Рут Бейдър Гинсбърг може да се научи много от документалния филм „RBG” на Джули Коен, който ви препоръчвам и, ако мога да обобщя с едно изречение живота й, е урок по практикуване на радикално търпение. Аз намирам това за възхитително. Един живот, отдаден на това да изправяш несправедливостите дело след дело, закон след закон. И то да го направиш толкова типично за дама – като плетка на една кука. Започваш от един възел на конец, после брънка, после още една и така с търпение и идея за крайния резултат, плетеш. Ако трябва и цял живот. Според мен затова е попкултурен феномен, затова е The Notorious R.B.G. – в ерата на нетърпението, тропането с крак и шумните искания, тя предава на младите урок, който малко хора в момента могат да предадат. Урок за постоянния натиск и тихата борба. Без много крясъци (даже никакви), хладнокръвно и последователно по начертания път.
Когато Рут Бейдър Гинсбърг постъпва в Харвард през 50-те, дискриминацията е на всяка крачка. Тя е една от девет жени от петстотин студенти по право и, въпреки че е една от първите жени на страниците на юридическото издание на Харвард, което е златен билет за престижна кариера, тя не е поканена нито на банкета за годишното издание, нито някога вижда полза от този символичен билет. Довършва образованието си в Колумбийския университет в Ню Йорк, но никога не стартира юридическа кариера, защото никой не иска да я назначи. Единствената й опция е да преподава право в Rutgers University и го прави.
Докато навън жените протестират с плакати и лозунги по улиците, а Глория Стайнъм издава бойния вик за феминизма, РБГ има своя стратетия. Чрез Американския съюз за граждански свободи да поема случаи, свързани с дискриминация, които да стигат до апелативния или върховния съд и от там да имат влияние върху законодателството. Тази „плетка“ захваща от случай на дискриминация през 1972 година. Делото Frontiero v. Richardson касае мъж, който се бори за издръжка, която се дава само на съпругата. Тя защитава тезата си пред Върховния съд и казва: "Полът, както и расата, са станали причина за необосновани и недоказани предположения, отнасящи се до потенциала на индивида да допринася за обществото.“
Това е началото за Гинсбърг, която свързва расовата дискриминация с дискриминацията по пол в една борба. Правната рамка за сексизма засяга най-вече жени, но понякога и мъже, което Гинсбърг използва умело и създава прецеденти. „Понякога се чувствах, сякаш преподавам уроци в детската градина“, казва РБГ във филма за нея. Бавно разгръща аргументите около сексизма, а най-накрая център на нейните съдебни дела са жените, подложени на дискриминация от същите тези закони.
Докато води тази дълга борба, отглежда две деца, бори се с рак, преминава през инфаркт и губи любимия си съпруг, не проуска нито един ден на съдийската скамейка и да продължи да атакува дискриминативните закони, докато не бъдат отстранени. Номинирана е за съдия във Върховния съд на САЩ през 1993 година от Бил Клинтън.
Животът на РБГ e мощен урок за съвременните феминисти – феминизмът е борба за нашето настояще, но е и вяра в потенциала на бъдещето. Удря се здраво, когато дойде моментът, но дотогава търпението е от съществено значение. Легендарна е Гинсбърг с нейното становище „Не съм съгласна“, което днес се намирa във всяка GIF галерия, но и напомня за работата, която е вършила с десетилетия.
Позицията й по отношение на феминизма е ясна и семпла: „Аз не искам предимство за пола си. Всичко, което искам от нашите събратя, е да си махнат краката от вратовете ни“.
А якичките? Якичките не са аксесоар, те са предизвикателство.
Не могат да се пропуснат, защото РБГ използва модата, за да създаде собствен бранд, послание – те са неин подпис, символ и имат значение при всеки от нейните избори. За The Notorious R.B.G. яките служат като светофар – те сигнализират за позицията й още преди да си отвори устата и представят уникалната й роля като втората жена член на най-висшата съдебна инстанция в САЩ.
През 2009 г. в интервю за The Washington Post обяснява колекцията си жабо и якички така: "Знаете, в стандартната съдийска роба има място за риза и вратовръзка. Така със съдия Сандра Дей О'Конър решихме, че ще бъде уместно да включим, като част от нашата роба, нещо типично за жена“. Правят го по един класически, много женствен начин – с крехки, ефирни плетени яки и дантелени жабо. Мерилу Лутър, креативен директор Fashion Group International казва: "За тази жена, която отстоява правата на жените, е добре да се види, че защитава и правата на дамите.“
Тук идва и още една отлика от крайните феминистични позиции. Рут Гинсбърг вярва в това, че жената трябва да е дама и да води борбите си спокойно: "Майка ми каза, да бъде дама. И за нея това означаваше да бъдеш себе си, да бъдеш независима."
Съдия Гинсбърг обича модата. В допълнение с легендарните й яки често носи и мрежести ръкавици, бродирани сака, появява се със сребърни токчета подобно на Дороти и нейните рубнени обувчици, брошки, но яките – те са оръжие. Най-известните и значими са три:
„Несъгласие“. Това е най-известната й яка. Нарича се The Dissenting, защото я носи винаги, когато ще изразява противно становище. Металната яка е копирана в безброй фен продукти, включитело огърлици, боршки, обици. Banana Republic предлагат точно копие на яката "Несъгласие".
“Мнозинство“. The Majority Opionion е златиста яка, която носи, когато ще се съгласява с мнението на мнозинството.
„Фаворитът“. The Favorite е любимата яка на Гинсбърг е бяла плетена на една кука от Кейптаун, Южна Африка.
Освен тези яки Рут Гинсбърг има и други дизайнерски, уникални яки, подаръци от почитатели, а понякога носи и по-традиционни жабота подобни на тези които носят френските съдии.
Следващото лице на справедливостта
Знаете, че съдия Гинсбърг не е точно "съдия". Тя е Justice, за съжаление ние нямаме смислено звучащ превод, за който да се сещам и който да изразява този по-висш авторитет. В американската съдебна система това са съдиите от апелативния и върховния съд. Хора олицетворения на справедливостта за обществото.
"Справедливост" Гинсбърг почина на 18 септември на 87-годишна възраст. Кой ще седне в креслото й в групата на деветимата е изключително важно – не само за конкретната демокрация, но и за резонанса по света. За съжаление, онеправданите и дискриминираните хора имат от какво да се тревожат в момента.
Comments