Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Фешин Н.И. - Портрет на О. М. Ясенева
Историята на тази изложба е толкова невероятна, че просто трябва да бъде разказана. И като всяка изключителна история, тази също е пълна с изумителни съвпадения. Най-забележителното е това – през 1921 година изложба с произведения на руския авангард, включваща 322 произведения на 62 художници, сред които Кандински, Родченко, Розанова, Кравченко, Любов Попова, Варвара Степанова и много други, пристига (с каруца) в градчето Яранск и остава там завинаги, невидяна от никого. Днес, век по-късно, за малко повече от три месеца, същата тази изложба е подредена в културния център, носещ името на Елцин в Екатеринбург. Имайки предвид обстановката в Русия и по света – отново обречена на същото.
В случая предисторията е много важна. Съветската власт, още в зората на управлението си, вярва в художествения вкус на обикновените хора и в силата на изкуството. Мисията на художниците-авангардисти е да донесат изкуството си до народа. Град Витебск, където се вихрят Шагал и Малевич, е само един пример – там дори спирките са изрисувани с авангардни рисунки и никой няма съмнение, че работниците са готови да прегърнат изкуството. Е, оказва се, че не са. Но преди това да бъде установено, руските авангардисти рисуват и излагат изкуството си навсякъде, като изпращат рисунки из цяла Русия или обикалят с така наречените „подвижни“ изложби. През 1921 година в град Кукарка се открива третата такава подвижна изложба. Успехът й е феноменален – това не е никакво преувеличение. Чисто социологически това е вероятно най-посещаваната изложба в историята на изкуството – от пет хиляди жители на градчето, на изложбата отиват две хиляди шестотин и шейсет! Никой град в света не може да се похвали с подобен интерес към отделно взета експозиция. И всичко това в условия на огромен глад и недоимък, липса на всичко. Маршрутът на изложбата е планиран из градове с имена като Яранск, Царево-Санчурск, Малмиж, Уржум и така нататък.
Целта е на местните хора да се покаже съвременното изкуство – кубизъм, суперматизъм, безпредметна живопис и да се развие вкуса на обикновения народ.
Оказва се, че е по-възможна мисията да се обясни на селяните какво е „черно върху черно“ на Родченко, отколкото да се пътува с каруца по калните пътища на Русия. Така през октомври 1921 година картините стигат до Яранск и остават там завинаги.
Кандински В. В. Ескиз към композицията "Червено с черно"
През 1965 година 77 от тези картини са предадени на Вятския художествен музей, но и това е достатъчно далече от погледа на изследователите и почитателите на руския авангард. В Яранск остатъците от изложбата се пазят в познатия ни от социализма маниер – безценни графики на Василий Кандински са сложени в картонени папки, вързани с канап. Картините непрекъснато се преместват от склад в склад.
Минали сто години, както пише в приказката за Спящата красавица.
Андрей Сарабянов и Наталия Мъри от Кралската академия по изкуството в Лондон разбират за скритата изложба и правят всичко възможно, за да я възстановят в първоначалния й вид. За щастие е запазен каталога от 1921 година.
Според посетилите изложбата – малцина, разбира се, и все руснаци, но след тях и водещите на подкаста за изкуство на платформата Арзамаз – впечатленията от видяното са покъртителни. Не става въпрос дори за картините на големите художници, каквито могат да се видят само в Третяковската галерия или Метрополитън, а за картините на никому неизвестни художници като Георгий Лазарев например, сравняван с Моне, не по-малко талантлив от един Малевич или Родченко, но изчезнал безследно из лагерите.
Онова, което е най-прекрасното в тази идея е вярата на творците, че изкуството им ще бъде харесано, че публиката им не е с нищо по-глупава, по-некомпетентна или необразована от тях.
Нищо в тази изложба не е направено по вкуса на публиката, с пренебрежение или за да е по-забавно и лесно смилаемо. Толкова по-обидно е, че днешните куратори на възстановката са написали по стените само биографиите на художниците (едва ли някой посетител не знае кой е Кандински), пренебрегвайки напълно всичко разказано досега. Много по-интересно и на място звучат обясненията на някогашните създатели на изложбата: „Художниците поискаха отново да бъдат творци на своите картини, без да копират или илюстрират някакъв сюжет или свое чувство, а създавайки просто от себе си сюжетите.“
Ето това е историята на най-великата изложба на руския авангард, отново обречена да не бъде видяна.
Comments