Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Самотен мъж“ е прекрасен роман на Кристофър Ишъруд, по който Том Форд е направил безупречен филм. Двете са различни и се допълват помежду си, а това е комплимент, който може да се направи за много малко книги – или филми.
На пръв поглед историята и в двете произведения на изкуството – защото книгата и филмът са точно това – е еднаква – професорът по английска литература Джордж, живеещ в САЩ англичанин, се опитва да продължи живота си след внезапната смърт на своя партньор Джим. В рамките на един ден, в който се развива историята, Джордж събира всичките си спомени и емоции и затова отстрани изглежда, че това е последният ден в живота му – той преподава, спори със студентите си и с колеги, посещава умираща позната в хоспис, след това вечеря с най-добрата си приятелка, прекарва следобеда си във фитнеса и се прибира както винаги сам.
Филмът, в който играе Колин Фърт, показва един по английски сдържан, очевидно дълбоко нещастен и отдавна научен да прикрива емоциите си човек. Около него светът преминава с красиви мъжки лица – подборът на актьорите е изключителен в това отношение - с емоционална среща с прекрасната и очевидно обичаща го Чарли, която сама е достатъчно объркана и нещастна. Във филма ролята на Чарли се изпълнява от Джулиан Мур и самият Том Форд казва, че се е вдъхновил от образа на баба си. В книгата Чарли е ексцентрична, но далеч не толкова забележителна, и образът на Джулиан непрекъснато изскачаше пред очите ми. Към всичко това се добавят и спомените за Джим и животът им заедно, който с течение на времето неминуемо изглежда все по-идиличен. Идеално полираната външност на Колин Фърт е сякаш тефлонова и за зрителя остава неясна дълбочината, в която събитията от деня се отразяват в душата му.
Книгата е посветена само на това. Тя представлява един безкраен вътрешен монолог, който макар и да не е написан в първо лице единствено число, всъщност проследява реакциите на Джордж към събитията, често противоположни, но потвърждаващи усещането, че зад британската му невъзмутимост се крие емоционална натура. Джордж е изискан и суетен гей мъж, който цял живот живее в дискретно премълчаване на детайлите от живота си, до степен да лъже съседите за съдбата на Джим и да не им каже за смъртта му. По подобен начин той регистрира вътрешно пристъпите си на цинизъм или язвителност към хомофобите съседи, повърхностните студенти, към близките хора, но най-вече към себе си. Джордж няма никакви илюзии за самия себе си – той остарява, кариерата му е стигнала апогея си – и той не е забележителен, най-добрата му приятелка е британска ексцентричка, която пие твърде много, а перспективата пред него е да остарее сам, което никак не му харесва. В книгата Джордж е доста по-несимпатичен, но затова пък по-остроумен, по-приказлив и по-истински. Единствения му реален живот е бил с Джим и той е приключил. От тук нататък видимостта на съществуването на Джордж е относителна – такъв е и краят на историята.
Чудно преведена от Иглика Василева, историята се лее като ретро песен, с неочаквани куплети тук и там, но с идеална музика, подходяща за един английски джентълмен, който преваля билото на живота, облечен в перфектния си костюм. От Том Форд.