Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
През 288 година император Диоклециан заповядва да убият младия римски войник Себастиян по типичен за времето особено жесток начин. От тогава Себастиян е рисуван, и рисуван, и рисуван в безброй произведения на изкуството, които го показват като гол мъж, гърчещ се от болка, прострелян от много стрели. Всъщност Себастиян оцелява от стрелите и е лекуван от света Ирина Римска, само за да бъде „убит втори път“ от императора, когато вместо да избяга, се връща при него, за да остоява себе си и вярата си.
Хомоеротизмът на образа на Себастиян е очевиден, но нищо не се знае за любовния му живот, така че превръщането му в гей икона се дължи най-вече на неговия пример и начина, по който е изобразяван – като чист, чувствен млад мъж, умрял, защото е различен, а с това страдание се идентифицират гей мъжете. Отчасти и защото свети Себастиян е известен като защитник от чумата, което напомня на LGBTQ+ общността за епидемията от СПИН. И разбира се порадии атлетичността си и този образ на млад Аполон, Себастиян е и покорвител на спортистите, войниците и стрелците.
Удивителното при този образ е, че колкото повече време минава, толкова по-уместен е той. Повечето светци отдавна не са обект на интерес за художниците, но не и Себастиян. Иконографията му е разширена отвъд първоначалната хомоеротична символика и сега е образ на активисткото изкуство за още много сфери на социалната справедливост. Войникът, веднъж излекуван от стрелите, отказва да избяга и се връща при императора, за да говори за това, в което вярва, неговото противопоставяне на нормите и твърдостта му го правят толкова вълнуващ, важен и актуален.
Свети Себастиян преминава съвсем безпрепятствено в съвременното изкуство – чрез него артистите изваждат на светло още и още социални теми на обществото. Ето четири примера:
Дейвид Войнарович и Bad Moon Rising
С този колаж американският художник „изследва връзката между корпоративната алчност, хомофобията и кризата със СПИН“. Тук свети Себастиян е без крака и глава, но все така прострелян от стрелите на алчността (цялостния фон на доларите), болестта (петрито с кръвните клетки), изтичащото време за намиране на лечение (часовника), хомосексуалната порнография, къщата със спуснати кепенци на малките прозорчета като символ на обществото, затворило очи. Изводът не е труден да се направи – времето лети без лек за болестта, която масово убива хора.
Луиз Буржоа и нейния автопортрет
Луиз Буржоа става известна фигура от феминисткото движение с големите си скулптури и инсталации. Тя също използва образа на свети Себастиян, за да повдигне темата за положението на жените. През 1990 рисува 20 скици на феминизиран Себастиян, като тази се намира в МоМа и художничката го описва като автопортрет – тревожен, бягащ от страх образ, който няма къде да се скрие. Това е препратка към начина, по който жените са третирани и малтретирани в обществото. Без ръце не може да се защити, а без глава не знае накъде бяга. Използвайки образа на светеца, Буржоа привлича вниманието към половите стереотипи. Себастиян веднага е разпознат по стрелите, но стереотипът за мъжа мъченик е премахнат, сега жената е мъченица.
Кехенде Уайли и „Себастиян II”
Кехенде Уайли е добре известен с това, че фокусира изкуството си върху расата. Той вмъква образи на млади чернокожи мъже в исторически произведения, където са изобразявани бели. Той рисува светеца като чернокож млад мъж през 2006 в „Себастиян II”. В картината фигурата заема огромната част от платното, изглежда силен и доминиращ, и безсрамен. Не се виждат стрели, но тук острието е друго – иглата на пистолета за татуси, оставил белезите по тялото му. Така Кехенде Уайли предизвиква начина, по който гледаме на класически образи и овластява чернокожите си герои.
Кент Монкман и „Артист и модел“
През 2003 година американският художник Кент Монкман рисува типичен „романтичен пейзаж“, в който вмъква своето алтер его Miss Chief Eagle Testickle в ролята на артиста. Св. Себастиян е каубой със свалени панталони, завързан на дърво, пронизан от стрели. Сцената е напълно нелепа, защото сякаш трябва да впише два несъвместими свята в една идеална картина. Също така властта е обърната.
Това е дискусия върху колониализма и влиянието, което християнството има върху коренните народи, принудени да изоставят вярванията си и да възприемат християнските ценности.
Точно колониалистите натрапват своите виждания за сексуалността и пола. Коренните народи имат идентичност от „два духа“, в която едновременно съществуват и женски, и мъжки черти. Мис Шеф има двусмислен пол, културата на коренните жители на Америка е приемала хомосексуалността на хората с два духа. В тази картина св. Себастиян символизира нежеланието на християните от тази епоха да приемат хора от всички сексуалности и полове. Картината изобразява обръщането на културните роли, където Себастиян представлява европейските възгледи за сексуалността и пола.
Comments