Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Аз рисувам само хора, които чувствам близки, а кой е по-близък от собствените ми деца?“ – с тези думи Лушън Фройд обяснява многобройните портрети на децата си. Великият британски художник със сигурност не може да бъде даван за пример като образцов баща, връзките му са многобройни и краткотрайни, децата – много, като той е признал 14 от тях. Според децата му най-голямата близост с Лушън е когато той ги рисува. Дъщеря му Естер разказва, че го е опознала едва когато е започнала да му позира – той съчетава рисуването с разказване на истории, пее й песни, води я на вечеря. Това са и моментите на най-голяма близост и най-подобното на семейство, което всички с фамилията Фройд имат.
***
„Изкуството е умение да гледаш. Независимо какво виждам, то винаги ме удивлява и очарова“ – казва Алберто Джакомети и го доказва с многобройните рисунки и скулптури на жена си Анет и брат си Диего. Джакомети среща Анет в Швейцария по време на Втората световна война и по-късно признава сам, че животът с него я е съсипал. В периода между 1962 и 1965 година той прави десет бюста на Анет, с които се опитва да постигне прилика, която да покаже максимално онова, което той „вижда в действителност“. Бюстовете на Анет наистина пресъздават съвършено нейната грация и достойнство, както и следите от страдание по лицето й.
***
„Нарисувах моя баща Уилям Кало, от унгаро-немски произход, художник-фотограф по професия, по характер щедър, интелигентен и изискан, смел, защото шейсет години страда от епилепсия, но никога не престана да работи, сражава се против Хитлер, с възхищение: дъщеря му Фрида Кало“. Това пише на рамката на този портрет, който Фрида рисува 10 години след смъртта на своя баща, прерисувайки образа му от сватбената фотография на родителите си. Бащата на Фрида е един от най-важните мъже в живота й, тъй като той я научава да снима и я насърчава да рисува след инцидента докато лежи прикована на легло, освен това, имайки предвид бурния й личен живот, вероятно само той никога не я е разочаровал и наранил.
***
Моментално разпознаваем като творение на Тамара Лемпицка, нарисуван в характерния й стил с максимална прецизност и внимание към детайла, този портрет има един видим дефект – не е довършен. Недовършената част, дълбоко символично, е ръката, на която мъжът би следвало да носи брачната си халка.
През 1916 година Тамара се омъжва за полския адвокат Тадеуш де Лемпицки. След революцията болшевиките го арестуват и Тамара прави всичко възможно да осигури освобождаването му и емиграцията на двамата в Европа. Установяват се в Париж, където Тамара се чувства като у дома си. Красивият Тадеуш не успява да се адаптира, не работи и наблюдава многобройните изневери на жена си. Портретът му е нарисуван от Тамара през 1928 година – в същата година двамата се развеждат. Нищо чудно, че тя така и не е решила как да довърши тази ръка.
***
„Тя е непрекъснат източник на вдъхновение за мен, като самата природа“ – така казва за Джорджия О’Кийфи през 1917 година Алфред Щеглиц. Същата година той започва да я снима и от партньорството им се раждат серия световно известни портрети. Алфред е 23 години по-млад от Джорджия, но след като става негов модел и муза, той я убеждава да стане и негова любовница, а през 1924 година и съпруга.
***
Този портрет на майката на художника Джеймс Абът Макнийл Уистлър се появява върху пощенски марки в деня на майката през 1934 година и трайно влиза в популярната култура с името „Майката на Уистлър“. Всъщност името на картината е „Аранжировка в сиво и черно“ и за Уислър е нещо като естетически експеримент, контрапункт на композицията му „Симфония в бяло“, на която любовницата му Джоана Хифернан позира като модел. Смята се, че майка му Ана, която живее с него в Лондон от 1864 до 1875 година и приготвя всеки ден обяд за него и гостите в ателието му, позира на картината просто защото уговореният модел не се е явил. Така или иначе тази картина е вероятно най-популярната творба на Уистлър и дори присъства в един паметен епизод от филма за мистър Бийн.
***
Томас Гейнсбъро рисува толкова много портрети на двете си дъщери Мери и Маргарет, както и на други членове на семейството, че Националната галерия в Лондон им посвещава специална изложба, наречена „Семеен албум“, която включва 50 семейни портрета. Двете прелестни момиченца нямат щастлива съдба – Мери се объжва за кратко за мъж, в който и двете сестри са влюбени, а след това се връща при Маргарет и двете остаряват и умират заедно – едната „странна“, както я описват хората, другата „побъркана“.
***
Рембранд рисува много портрети – най-известни са автопортретите му, но също така и картините, на които са първата му жена Саския, втората Хендрике и двете му деца Титус и Корнелия. Този портрет на Титус – единственото му оцеляло дете от брака със Саския – е известен като феномен в историята на търговете на картини – купен е за по-малко от шилинг, а е продаден през 1965 година за 760 000 гвинеи. Саския умира от туберкулоза броени месеци след раждането на Титус. Самият той живее само 27 години.
Commentaires