Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Някъде около 1500 година един неизвестен художник рисува тази прекрасна, цветна, пълна с детайли картина, която остава единствено свидетелство за мястото и събитията, изобразени на нея.
Наречен „Майсторът от Сен Жил“ художникът очевидно има нидерланска школовка, но работи в Париж, така че остава неясно дали е французин, учил на север или нидерландец, дошъл във Франция. Какъвто и да е случаят, майсторът остава в историята с четири картини, които са част от изгубен панел с много части, като от запазените четири на две има изобразени епизоди от живота на Сен Жил – един от най-популярните светци на френското средновековие.
На картината „Молитвата на Сен Жил“ е изобразен интериора на абатството Сен Дени в близост до Париж и това е абсолютно прецизна възстановка как е изглеждало то през 1500 година, макар че събитията, за които става въпрос в сюжета, са се случили в Орлеан през 719 година.
Историята е описана в „Златните легенди“, сборник с жития на светци от ХІІІ век. В него е разказано как кралят на франките Карл Мартел имал толкова тежки грехове, че дори не можел да ги изрече пред изповедника си. Той помолил Сен Жил да се моли за него и когато светецът изнасял неделната меса, от небето се спуснал ангел с послание в ръка, на което пишело – вероятно от ръката на самия бог – че греховете на краля са опростени. На картината се вижда светецът, който се моли, до него е коленичил кралят.
Богато украсеният златен олтар, пред който е застанал Сен Жил, е подарък за Сен Дени от крал Карл Плешиви (823-77 година) и се споменава в хрониките за църквата през 1505 година, но по време на френската революция е разрушен и претопен. На картината се вижда доста старо устройство на църквите, така че светецът и нафората в ръката му са непосредствено до молещите се, докато след това всичко се премества в дъното на църквата. Над олтара на картината се вижда златен кръст, също познат от хрониките, изработен през седми век от свети Елой, покровителят на златарите. В основата на кръста има малък реликварий, в който се намира парче от кръста на Христос. На картината се виждат две гробници, които още са в църквата, както и короната на френските крале, с която са коронясвани до средата на ХVІ век, когато е унищожена. Изследователите на картината са убедени, че всичко останало на нея също е изобразено с абсолютно точност – килима, текстила, библията и лицата на хората. Предполага се, че човекът, който отгръща завесата е самият художник, който символично подсказва, че е разкрил за зрителя едно от чудесата на Сен Жил.
Абсолютната достоверност на детайлите прави тази картина нещо като снимка в инстаграм – моментен поглед и кадър от място, което си заслужава да бъде видяно и запомнено, а след години – възстановено именно по този начин. Майсторът художник е успял да съхрани интериор и детайли, които историята отдавна е унищожила. И над този идеален свят на молитва и покой се рее един ангел, който носи послание – при това не абстрактно ангелско послание, а напълно конкретно, на лист, като някакъв ангелски пощальон. Освен него на картината има доста други ангели, но те са просто част от декорацията, подсилваща внушението на този специален момент.
Ангелът пратеник стои като добавен допълнително върху цялата тази така достоверно нарисувана картина. Може би това е средновековният еквивалент на стикер – емоция, която трябва да се изобрази буквално и недвусмислено. Както се казва – нищо ново под слънцето.
Comments