Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Ако четете дори малко от биографията на Сесил Бийтън ще помислите, че е живял десет живота. Спокойно може да се каже, че неговия принос към модата, сценичните изкуства и разбира се фотографията задават посоки в изкуството през по-голямата част на XX век и влиянието му още не е отзвучало.
Всестранен талант Бийтън е роден през 1904 година в Лондон в семейство на търговец на дървен материал и много бързо разкрива артистичната си натура, пеейки божествено по време на училищни концерти. С фотографията се запознава благодарение на камерата на бавачката му, а първите му модели са майка му и сестрите му. И докато изкуството му е в кръвта, то ученето не толкова и като „най-лесно“ се записва да учи история, изкуство и архитектура в Кеймбридж, където всъщност единственото му постижение е, че снима Джордж Рейнолдс като херцогинята на Малфи пред мъжката тоалетна на театъра. Тази фотография обаче е публикувана във Vogue и Сесил събира смелост да напусне колежа.
В началото работи за баща си, а после има малък стаж като търговец на цимент, но бързо организира първата си изложба, която предизвиква възторг, достатъчен да го изпрати в Ню Йорк в офисите на Condé Nast, които го наемат веднага. Като фотограф на Vogue и Vanity Fair снима всички холивудски звезди и става част от хайлайфа, но американската му кариера приключва, когато, през 1938 година, си позволява антисемитска фраза в американския Vogue и е уволнен.
Кралското семейство на практика дължи имиджа на монархията от първата половина на XX век на Сесил Бийтън. В техните портрети съчетава великолепието на историческата кралска портретна живопис с интимността на фотографията. Всеки портрет е маниакално обмислен до последния елемент, което описва подробно в дневниците си. Снимките му днес изглеждат архаични и наивни, но за времето си са абсолютно иновативни, а първият му модел е кралицата майка Елизабет.
Възможността да я снима е най-високата точка в кариерата на Бийтън до този момент. Публикувани два месеца след избухването на Втората световна война, неговите изображения предават усещане за приемственост с великолепната предвоенна Великобритания, което повдига духа на цялото общество. По време на войната Бийтън прави още няколко сесии с кралското семейство, за да циментира идеята за непоклатимостта на монархията и да документира превръщането на принцеса Елизабет от момиче в млада жена, а с това и настъпването на следващата ера за Великобритания.
През 1942 година младата принцеса Елизабет (настоящата кралица Елизабет II) за пръв път застава пред камерата на Сесил Бийтън и го прави при най-официалните поводи в следващите 30 години, включително при коронацията й през 1953. Портретите й са изключително театрални, цветята, които се появяват в кадъра, са внимателно подбрани и аранжирани и много често са набрани лично от Сесил Бийтън от градината му, така че сцените да са максимално пасторални и идеализирани.
През 1948 г. принцеса Елизабет ражда принц Чарлз и избира Бийтън, за да снима новородения престолонаследник. Бийтън е автор и на снимките след раждането и на другите деца на Елизабет – Ан, Андрю и Едуард.
На 2 юни 1953 три милиона души се нареждат по улиците между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство, за да станат свидетели на процесията при коронацията на кралицата, а милиони са пред новозакупени телевизори, за да гледат началото на „новата елизабетианска ера“. Сесил присъства с още 8 хиляди гости и седи близо до тръбите на органа, за да записва впечатленията си, които ще му помогнат да направи окончателната подготовка за официалните кралски портрети.
На тях кралицата носи короната на императорската държава, копие на тази, направена за коронацията на кралица Виктория. Кралицата държи скиптъра с кръста в дясната си ръка, балансиран от кълбото в лявата. На дясната си ръка тя носи коронационния пръстен, символ, че суверенът е „женен“ за държавата. На двете й китки са армилите, златни гривни, означаващи искреност и мъдрост.
През 60-те години портретите на Бийтън стават много по-изчистени, няма ги вече драпериите, дантелите, сложните откъснати от реалността фонове. Портретът на кралицата с принц Андрю е пример за тази промяна.
През 1968 снима Елизабет на изчистен фон с адмиралско наметало като споделя в дневниците си, че двамата са с абсолютно различни гледни точки и вкусове – портретите предизвикват фурор!
Това е и последният му ангажимент с кралицата, в следващото десетилетие здравето му отслабва и Сесил Бийтън умира през 1980 година, оставяйки шест тома дневници, в които подробно е описал погледа му към ХХ век и огромния брой значими личности, с които го среща съдбата и работата.
Comentários