Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Ако сте на тази земя, сте виждали „Сикстинската мадона“ на Рафаел поне на снимка. Това е една от най-известните картини в историята на изкуството и е една от перлите на Ренесанса. Картината е огромна, завършена е през 1514 година и изобразява Дева Мария и младенеца Исус. Намира се в Дрезден и майка ми може да ви каже точно къде е в музея много десетки години, след като я е видяла – след като завиеш по стълбището, казва, и се изкачиш, се отзоваваш пред залата, и точно на отсрещната стена е тя, виждаш я, сякаш лети към теб!
Жената модел за картината е забравена, може би защото никога не се е отличавала със святост. Маргарита Лути е дъщеря на фалирал пекар алкохолик и тъй като няма никаква зестра, баща й я продава на неграмотен овчар за 50 дуката. Няколко месеца преди сватбата той упражнява насилствено права на съпруг и според легендата Рафаел и негов ученик случайно я намират в безпомощно състояние на брега на река. В този момент светлината така пада върху нея, че Рафаел се влюбва безумно и я пита дали е нимфа, а тя отговаря, че не е, а е дъщерята на фурнаджията. Рафаел й казва: „Значи си Форнарина“ (малката пекарка), така че Маргарита Лути остава безсмъртна с това име – Форнарина.
В историята любовта между Рафаел и Форнарина е известна, колкото тази на Данте и Беатриче, Лаура и Петрарка или Ромео и Жулиета, и тази жена ни гледа от много картини на Рафаел, включително „Сикстинската мадона“. Малко по-приземено, Рафаел купува на свой ред Форнарина след сериозен пазарлък с баща й вече за 3000 дуката и я води в Рим, където й купува къща, модерни дрехи и бижута, всеки ден я посещава и носи подаръци, но за сватба не може да става дума. Маргарита е наясно, че е в златна клетка и понякога мисли, че щеше да бъде поне „уважавана жена“, ако беше останала с овчаря, но пък нямаше да познава любовта. Маргарита е това, което във времето й наричат „благородна куртизанка“.
Когато Рафаел рисува света Сесилия за катедралата в Болоня, предлага на Форнарина да я нарисува вляво от светицата като Мария Магдалена. Тя стиска зъби и се съгласява, защото какво по-подходящо от това Мария Магдалена да е изобразена от куртизанка? Но през 1514 година художникът получава поръчка от монасите на манастира „Св. Сикст“ в Пиаченца да нарисува голяма олтарна картина на мадоната с младенеца. Вляво Рафаел трябва да нарисува починалия папа Юлий II, вдясно красивата света Варвара, а отдолу две херувимчета. „А аз коя ще съм?“ пита Форнарина. „Ти ще си Мадоната“, отговаря Рафаел. Маргарита е потресена от това предложение и отказва, защото е „грешница“ и знае колко ужасен е този свят, на което Рафаел й казва: „Точно така, ти знаеш колко е ужасен светът и че трябва да донесеш най-ценното в него! Поеми си дъх, Маргарита, светът не се нуждае от глупаво момиче, което не знае какво прави, този свят се нуждае от герой.“ И именно герой е нарисуван на „Сикстинската мадона“. Мадоната гледа с тревога, но стъпва величествено и непоколебимо напред върху облак с босите си крака. С уверен жест и простота жената носи сина си – най-ценното за света и хората. Тя прилича на селянка, на обикновена жена, но хората трябва да обърнат поглед нагоре към нея, за да я гледат и почитат като светата майка. В краката й св. Сикст (с чертите на папа Юлий II) я гледа с обожание, а отдясно е света Варвара, която облекчава терзанията на умиращите хора. Два малки крилати херувима лежат в краката на Дева Мария, опрени върху рамката като на прозорец и гледат с любопитство към Варвара.
В следващите 200 години картината се намира в манастира „св. Сикст“ в Пиаченца. Когато е купена и отнесена в Цвингера в Дрезден, сто години стои скрита от очите, преди да е изложена за публиката. На 8 май 1945 година 1500 американски бомбардировача атакуват Дрезден и го сравняват със земята, а историческият център е унищожен за час и половина. Цвингерът е в руини.
Два месеца по-късно съветски войници намират изоставена каменна кариера близо до Дрезден, а вътре картини на холандски художници лежат просто така върху влажните камъни и само една е опакована и изолирана и това е „Сикстинската мадона“. Картините са отнесени в Москва и реставрацията им продължава девет години, през 1954 година са изложени в Пушкинския музей, а след това са върнати в ГДР.
500 години са минали откакто е нарисувана „Сикстинската мадона“ - войни, революции, разрушени и издигнати граници и държави, нови поколения и нови безмислени войни дори в този момент, но безсмъртната картина на Рафаел е все тук. Тази картина като жената на нея – видяла най-лошото на този свят, но остава уверена, облечена в човечност, слизаща от небето на земята, за да донесе чудото, което ще го направи по-добър.