Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
La bella Simonetta. Така са наричали Симонета Катанео де Веспучи, младата съпруга на флорентинския благородник Марко Веспучи. Джулиано де Медичи, по-малкият брат на Лоренцо Великолепния, губи ума си по Симонета и ако сте виждали картини на Ботичели, сигурно сте усетили, че всяка жена на картините му е Симонета. Венера, Пролетта... все е тя. Усещане, което много изкуствоведи всъщност оспорват.
Сандро Ботичели, портрет на млада жена
Симонета е рисувана от най-големи художници (Пиетро ди Козимо например я изобразява като Клеопатра), в нейна чест има безброй стихове на поети и платна на други художници.
Пиетро ди Козимо, портрет на Симонета Веспучи (Клеопатра), 1480
Симонета е родена в Лигурия през 1453 година. Баща й е генуезки благородник, а Симонета се ражда вероятно или в Генуа, или в едно от селата Фецано, или Портовенере. Знаем това, защото поетът Полизано пише, че домът й е „в онзи лигурски квартал горе над морския бряг, където гневен Нептун бие по скалите... там, подобно на Венера, тя се е родила сред вълните“.
Сандро Ботичели, Раждането на Венера, 1485
На 15 години я омъжват за далечен роднина на Америго Веспучи – Марко Веспучи. Марко губи ума си по нея в църква, където я среща, а родителите й се съгласяват на брак, защото връзка с Флоренция и близост до Медичите е голям социален успех.
Симонета веднага става популярна във флорентинския двор. Братята Медичи я харесват и разрешават пищна сватба в двораца във Виа Ларга, а чрез семейството Симонета е открита и от Сандро Ботичели и всички останали художници и поети. И докато Лоренцо се занимава с държавните дела, Джулиано я преследва влюбен.
Толкова, че на турнир през 1475 година се появява с банер, на който тя е нарисувана от Ботичели като Атина, а отдолу има надпис „Ненадминатата“. Това поставя хубавата Симонета на пиедестала на най-красивата жена във Флоренция, а после и на най-красивата жена на Ренесанса.
Сандро Ботичели, Пролет, 1480
Джулиано печели турнира и може би дори между двамата има връзка (не е доказано), но красивата Симонета умира само една година по-късно от туберкулоза през нощта на 26 срещу 27 април 1476 г., едва навършила 22 години. Хиляди флорентинци излизат да придружат ковчега й, а на Ботичели му отнемат девет години, за да завърши „Раждането на Венера“ през 1485 година.
Дали е бил влюбен? Някои смятат, че доказателство за това е, че моли да го погребат в краката й в църквата Онисанти – енорийската църква на Веспучи във Флоренция. Желанието му е изпълнено, когато умира през 1510 година на 34-годишна възраст.
И така, една красива жена, една невъзможна любов, един гениален художник и една прекъсната младост бележат раждането на един мит, който е жив до днес.
За това помага и написаното от Лоренцо Великолепния: “В нашия град умря една жена, което трогна целия флорентински народ – не е чудно, защото беше надарена с красота и благородство повече от всяка, живяла преди нея. И сред другите й дарби, тя се отличаваше с толкова сладък и привлекателен маниер, че всички, които имаха някакви отношения с нея, мислеха, че са изключително обичани от нея. Равните й жени приемаха не само нейното превъзходство, но нямаха никаква завист и само възхваляваха нейната красота и благородство: така че изглеждаше невъзможно да се повярва, че толкова много мъже я обичат без ревност и толкова много жени я хвалят без завист. И ако нейният живот с нейните достоинства я направи скъпа за всички, то страданието от нейната смърт остави след нея изгарящо желание“.
Comments