Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Жива, тиха и тъжна е любовта между майка и дъщеря във филма на Линда Домбровски „Пилат“ по едноименния роман на Магда Сабо. Това е интересен прочит на романа, много красив, семпъл и в неочаквана за мен посока.
Киното традиционно е изкуство, което разчита на аудио-визуалното въздействие и към литературния първоизточник се добавят диалози, второстепенни герои, повече действие. Тук е точно обратното. От героите в книгата са оставени само две – Ана и дъщеря й Иза, мъжете са сведени до фигуранти, а конфликтите на двете жени с останалите герои са заглушени от усилията им да намерят път една към друга. Идико Хамори и Анна Дьорди са изключителни в главните роли – и двете вече имат награди за изпълненията си. Това позволява този камерен филм да е много въздействащ и в крайна сметка да остави същото чувство на безпомощност и тъга, както и романа.
Все пак книгата е по-силна и по-въздействаща. Без да подценявам майсторството на екипа, екранизирал книгата, сценаристите са двама мъже и това е едно възможно, макар и повърхностно обяснение, защо не са успели да уловят и покажат сложните връзки между членовете на семейство Сьоч, както и взаимоотношенията им с околните. Другата причина е изместването на действието в наше време. В романа бащата – съдията Сьоч – е преследван и реабилитиран, това е направило него, съпругата и дъщеря му много чувствителни, изолирани и обяснява до голяма степен защо Ана няма никакви приятелки и трудно създава нови връзки с хората. Освен това отношенията между двете жени с тяхната сдържаност и лаконичност изглеждат по-обясними във време, в което бурната проява на чувства е лош тон. Не на последно място екранизацията прави напълно невъзможно разчитането на заглавието, извън твърде буквалната препратка с миенето на ръцете в началото и в края.
Прочетох книгата преди да гледам филма, но със сигурност редът трябва да е обратен. Романът на Магда Сабо надгражда предистории, образи и чувства.
Двете героини са описани по-малко симпатични и в този смисъл филмът им дава прекрасни лица. И най-вече тази поредна отлична женска книга на Магда Сабо е доказателство, че литературата винаги ще си останат огромна вселена, в която има много повече посоки и чувства, отколкото може да се покажат на екран.
Comments