Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Документалният филм за Сол Белоу е много на място у нас, защото българските читатели са добре запознати с произведенията му, а това не може да се каже за много от големите белетристи и нобелови лауреати от последните десетилетия.
Сол Белоу – син на руски емигранти от еврейски произход, потомък на търговци, каквито са и баща му и братята му – неизменно наричащи го „онзи шмък (загубеняк) с писалката“ – има необикновена съдба. Нетипично за великите творци с драматични творби, Сол Белоу е хубав, богат и щастлив и остава такъв до последния ден на живота си. Освен това има пет красиви жени, коя от коя по-млади, много деца от всички тях, с които има отлични отношения, наред с това е обичан преподавател и ценен приятел.
Прекрасно преживяване е да се гледа филма за Сол Белоу. На първо място заради участниците в него – за Сол Белоу разказват с любов близките му приятели и почитатели Филип Рот, Салман Ружди, Мартин Еймс, също така някои от жените му и децата му, както и биографи и преподаватели. Те четат откъси от произведенията му и разказват как Белоу променил американската проза.
Обичам всички книги на Белоу, а „Оги Марч“ е за мен един от най-великите романи, писани някога. Филмът потвърждава, че това е точно така и не ми се е сторило. Биографи и аналитици на творчеството на Сол Белоу обясняват колко невероятен език има авторът, как променя неизменните до тогава жалони на писането, затвърдени от Хемингуей и отваря прозата към свобода и въображение. Как в „Оги Марч“ по удивителен начин се преплитат най-различни регистри на езика и се говори едновременно с думи от улицата и от библията. За българските читатели всичко това е съвършено преведено от Пейчо Кънев – не зная дали има подобна класация, но българският превод на романа положително е един от най-добрите в света.
Книгите на Белоу са книги за неговия живот и за хората в живота му. Там живеят жените и децата му, студентите и приятелите, но преди всичко самият той. Често тези герои не са много симпатични, но никой не му се сърди. Показателен е случаят с прототипа на „Равелщайн“, който си остава близък с Белоу до последния си ден, но общите им приятели са много по-критични и осъждат писателя за провокативния портрет на героя му.
„Жените ядат зелена салата и пият човешка кръв.“ Ясно е, че с фрази като тази Белоу не може да не падне жертва на феминизма и това се случва още преди половин век. За щастие той е достатъчно очарователен и сладкодумен, за да се измъкне. Във филма неговите противнички на полето на феминизма звучат доста благосклонно. Не е така с анализа на чернокожите герои в романите му, но тук спорът се води изцяло след смъртта на автора и всъщност не само заради това ми се струва доста едностранчив.
Сол Белоу е знаменит и богат през по-голямата част от творческата си кариера, а това е рядък дар от съдбата. Филмът за живота му показва само светлата страна на легендата и одухотворява книгите му по нов начин. Сега ми е още по-любим.