Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Портрет на кръга Сините чорапи като музите в храма на Аполон от Ричард Самюъл, 1778
През немислимо далечната 1750 година група богати и привилегировани англичанки си задават логичния въпрос: „Защо една 40-годишна жена трябва да е по-невежа от едно 12-годишно момченце?“. В опит да променят тази ситуация, те създават свое неформално движение, което организира срещи и дискусии на различни теми. Една от най-важните е свързана с ботаниката. На срещите си жените канят известния ботаник, преводач и издател Бенджамин Стилингфлит, но тъй като той не е достатъчно богат да си купи черни чорапи, необходими за вечерно облекло в доброто общество, дамите му дават разрешение да ги посещава обут във всекидневните си сини чорапи. Така в историята остава името „сините чорапи“ за жените, обединили се за своя взаимопомощ и образование. Някои от най-богатите и начетените сред тях посвещават цялото си време и средства на естествените науки и ботаниката и приносът им е неоценим и до днес.
Има два фактора, които определят решението на благородните дами да се занимават професионално с любимите си растения – на първо място това е свободата да вземат решения сами за себе си, защото са вдовици. В обществото вдовицата е привилегирована да има пълната свобода да се разпорежда с живота си и личните си средства. Наличието на сериозно състояние е вторият фактор. Така се появяват някои от най-големите и важни колекции от растения в Англия, както и парадоксалната ситуация жени да плащат на учените-мъже, за да се занимават с градините им, колекциите от растения и тяхното каталогизиране. Някои от тези знаменити вдовици заслужават по-голямо внимание.
Маргарет Кавендиш Бентик, херцогиня Портленд, вдовица през последните 24 години от живота си, до смъртта си през 1785 година. Херцогинята е най-богатата жена във Великобритания по онова време и разполага с най-голямата колекция по естествознание в страната, като има собствен куратор, пастор-натуралист и ботаник. Амбицията на херцогинята е колекцията й да обхване всички растения и живи същества.
Маргарет Кавендиш Бентик е единственото оцеляло дете на Едвард Харли, граф Оксфорд и Мортимър, а по майчина линия е наследница на херцога на Нюкасъл, чиято единствена дъщеря е майка й. Така дори след брака си Маргарет разполага с огромно лично състояние и няма никакви лимити на средствата, които може да инвестира в своя парк. Още от дете тя се интересува от естествени науки и е силно поощрявана от родителите си. В имението си тя събира ботаници, орнитолози и ентомолози и дори Жан Жак Русо е толкова впечатлен от размаха й, че предлага услугите си. В Портленд херцогинята допуска посетители свободно и те могат да разгледат не само парка, но и зоологическата градина и огромната ботаническа градина. Колекцията от растения обхваща от най-северните територии до Южните морета. За съжаление никое от шестте й деца не се интересува от естествени науки, те разпродават колекцията й на търг, който има над 4000 лота, а имението й е разрушено през ХІХ век.
Мери Съмърсет, херцогиня Бофор, вдовица през последните 15 години от живота си. Майка на единадесет деца от два брака, Мери Съмърсет успява да отделя време за своите парници и градини и да събере огромна колекция от растения, които внася от целия свят.
Заниманията си с градинарство Мери започва около 1600 година, когато мъжът й наследява фамилното имение Бадминтон. Тя прави няколко оранжерии с тропически растения и те се развиват много добре. Когато в имението попада ботаника Уилям Шерард, нает за учител на внука на Мери, той попълва колекцията с около 1500 вида растения, като всички те растат идеално в Бадминтон, макар че преди това не са съществували на територията на Великобритания. След смъртта на съпруга си Мери започва да се занимава с растенията си още по-активно, като събира образци от Китай, Япония, Индия, Шри Ланка, Южна Африка и Индия. По повод колекцията си тя има обширна кореспонденция с всички водещи учени по онова време, които й помагат да идентифицира част от растенията. Херцогинята прави и азбучник с указания за отглеждането им и къде са разпространени.
Основното наследство на Мери Съмърсет са дванадесет тома хербарии на отглежданите от нея растения, които тя завещава на натуралиста Хенри Слоан и днес са в Природонаучния музей. В имението й три години живее амстердамският майстор на ботанически рисунки Еверхард Кикиус и той рисува великолепни изображения на растенията, които растат в Бадминтон.
Мери Делани, омъжена на 17-годишна възраст за 60 годишен земеделец и член на парламента. За щастие през 1725 година съпругът й умира и тя остава вдовица на 25 години. Съпругът й е пропуснал да напише завещание в нейна полза и тя остава без никакви средства, като пише с огорчение „Защо жените трябва да бъдат доведени до необходимостта да се омъжат?“.
В следващите години Мери Делани живее при различни близки и роднини, а на 43 години скандално се омъжва за ирландския свещеник Патрик Делани. Двамата са запалени градинари и се интересуват от ботаника, като отглеждат отлична градина. На 68 години Мери отново остава вдовица и живее така последните двадесет години от живота си. Те са и най-щастливите и успешни творчески за нея.
От първата година на ранния си брак, затворена у дома с болния си от подагра мъж, Мери започва да прави цветя от хартия. Те са невероятно точно изработени и се твърди, че тя разрязва истинските растения, за да може да ги уподоби от хартия съвършено, заедно с тичинките и най-малките детайли.
За своя дълъг живот Мери Делани успява да направи почти хиляда колажа, които днес са в Британския музей. Нейни големи почитатели са кралят и кралицата. В историята на английските градини мисис Делани остава със своята уникална градина от хартиени цветя.
Comments