Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Тя е доктор по химия и мрази да я наричат художник, а още по-малко парфюмерист. За себе си норвежката Сисел Толаас казва, че е просто учен, който работи с миризми – тя мрази думата „аромати“, защото те дават морална оценка, а миризмите в света са неутрални. Сисел работи с НАСА и МИТ, но също с Луи Вютон и Проктър и Гембъл, тя има много рядка дарба – Сисел Толаас прави експозиции с миризми. Освен това произвежда сирене, което мирише като маратонките на Дейвид Бекъм, защото е направено с микофлората, която живее върху кожата му, тя знае точно как мирише тялото на Илън Мъск и сълзите на Олафур Елиасон.
Ние помним местата, на които ходим, със снимките в телефона си. Сисел пътува с устройство, голямо почти колкото телефон, но то запечатва миризми.
Миризмата е нещо абсолютно ефимерно, тя е просто въпрос на молекули – в един миг е една, в другия – друга. Сисел знае как мирише всяка част на Берлин – града, в който живее и работи, но също и как мирише всяка част на деня. Завиждам й за това, особено за онзи час точно преди залеза, когато светът неуловимо повече мирише на тишина и меланхолия…
Двата ми любими проекта на Сесил Толаас. Първият е с немския бижутер Георг Хорнеман и се казва (n) visible. Става въпрос за платинени пръстени, в които са вградени сфери, пълни с молекули с определена миризма и ефект, който се активира от носещия пръстена. Това не са реални миризми от света, а абстрактни конструкти, нещо като идеи-миризми. Целта им е да предизвикат определен ефект в околния свят и хората наоколо – привличане, разсейване и внимание. Например ако сме с най-красивата си рокля, носим пръстена за привличане, ако имаме досадна среща – ясно кой, а ако ни предстои важен разговор то по-добре е да ни слушат внимателно.
Вторият проект ми се струва потресаващо ценен и се нарича Smell Memory Kit. Целта му е в определени най-важни моменти от живота да се счупи една ампула с определена миризма и този момент завинаги да остане свързан с тази миризма. След това, когато ни се прииска да възстановим този миг отново, просто счупваме още една ампула. Ясно е, че миризмите носят спомените ни в пъти по-ясно от променливите образи.
Бих дала всичко, за да имам такъв набор от молекули и да запомня завинаги:
Къщата на село, където живееха бабата и дядото на мама, с боядисани в синьо рамки на прозорците и мирис на овче мляко, вълна и старо дърво.
Детето ми, когато беше съвсем малко и идваше потно от игри, а в гънките на гушката му се събираха мъхчета от блузката.
Мама, която излиза и е с направена коса и блуза с голяма яка, миришеща на лак за коса и парфюм.
Лятото на улицата пред къщи през ваканцията, напечена нетърпимо, прашна и с почти разтопен асфалт.
Сладоледът в Москва, който тече по ръцете ми от вафлата и има малко солен вкус от потните ми детски ръце.
Улица Нерудова в Прага, Онкел Томс Хюте в Берлин, дворчето на Хаас и Хаас във Виена…
Тази есен Сисел Толаас ще има изложба в Музея за съвременно изкуство в Осло. Мечтая си да видя как е уловила миризмите на любимия ми град и дали ще разпозная своите места в него. Това ще е едно от най-необикновените ми преживявания, сигурна съм.
Comments