Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Има много причини феновете на стария Холивуд да се връщат отново и отново към "Отнесени от вихъра" (1939), а великолепните костюми във филма са една от най-важните. Дизайните на Уолтър Плънкет не само изглеждат зашеметяващо в революционния Technicolor (а представете си как са изглеждали на хората тогава), но и са исторически напълно точни, благодарение на неуморната му отдаденост. За разлика от повечето филми, от които се запомнят 2-3 костюма, в "Отнесени от вихъра" всеки тоалет на Скарлет (и не само) се запечатва в съзнанието. Като се започне от началото, където 16-годишната девойка стои на верандата на Тара в чисто бяла рокля с волани и червено кадифено коланче, която е позната като "роклята за молитвите", през зелената роклята на упадъка, ушита от завеса, до черната рокля с бялата брошка в последната сцена "И утре е ден". Плънкет превежда зрителя през бурен 15-годишен период в американската история и представя както пищни рокли с широки поли и обръчи от периода Antebellum, така и облекло, съшито от парцали, за тежките времена на Реконструкцията.
Задачата на Плънкет е изключително трудна. Освен че той самият е с маниакално отношение към всеки детайл, продуцентът Селзник е друго ниво маниак на контрола и постоянно го изпраща отново към скицника да рисува нови и нови модели. За роклята за молитвите например водят оживен спор, в който участие взима и режисьора Джордж Кюкор (той после е заменен от Виктор Флеминг). Само за тази рокля тримата спорят с дни и са на три различни мнения.
Трябва да се добави и това, че прохождащата технология Technicolor също има свои особености. Например, ако някоя героиня е описана със светлочервеникава коса, то по това време цветът изглежа като угаснал и "болен" на екран и много, много други подобни детайли и проблеми, изискващи още и още усилия. Накратко, снимачната площадка на "Отнесени от вихъра" е много натоварено място с огромен залог. Затова резултатът е съвършен за времето и изключително впечатляващ до днес, въпреки че сюжетътът и актьорската игра са архаични, образите са изградени стереотипно и е предизвикателство да се издъжат почти 4 часа. От друга страна обаче това са едни 4 часа възторг пред постиженията на технологията на времето, мащаба на продукцията, сценографията, амбицията, които са абсолютно на нивото на блокбастър продукциите в момента, с тази разлика, че когато е сниман "Отнесени от вихъра" не е съществувала никаква електроника.
Независимо, че костюмите в "Отнесени от вихъра" са може би едни от най-хубавите в киното изобщо, Плънкет не получава Оскар за тях, защото по това време още няма такава категория. За сметка на това и филма, и работата му са култ почти един век по-късно и този филм определено има място в общата култура на хората и в следващия век. Епохата в "Отнесени от вихъра" е представена в детайли на отношенията, порядките, общественото устройство и разбира се модата.
Трудно е да се говори за всички рокли накратко или само за една рокля на Скарлет. Има обаче една от тях, която е много различна от останалите – "роклята на срама" на Скарлет – червената бална рокля. С нея героинята се появява в третата третина на филма, действието на която се развива през 70-те години на XIX век. За да се разбере по-добре тази рокля и каква е разликата с останалите рокли с кринолини и волани, трябва да се започне от смяната на епохата.
В американската история този период след Гражданската война се нарича The Gilded Age, отчасти защото това е време на богати декори и украси в интериорния дизайн. Къщата на Рет и Скалет в Атланта е типичен пример за най-доброто от този стил. Този стил се прехвърля и към модата, като тогавашни списания като Godey's Lady's Book представят на страниците си модели рокли, скъсали с воланите, кринолините и леките тъкани на периода Antebellum. Вместо тях моделите обгръщат тялото на жената в материи като кадифе и тя има доста по-изкусителен и очертаващ формите й вид.
Дизайнът на Плънкет за червената рокля е едновременно и представителен за Gilded Age, но и много важен символичен момент в сюжета на филма. Изработена е от плътно кадифе в цвят бордо, обшита е с червени полускъпоценни камъни (гранати) и е очертана към ременете и по дължината отзад от боядисани в червено щраусови пера. За да може роклята да създаде перфектен силует за Вивиан Лий, Плънкет пришива оловни тежести в подгъва.
Тоалетът е допълнен с виненочервен тюл, който обгръща геринята, както и ръкавици. Косата й е вдигната нагоре, а единствените й бижута са гривна и обеци, което е още един начин Скарлет да изглежда разголено и безсрамно.
По принцип в романа роклята, с която се появява Скарлет на рождения ден, е зелена с розови кадифени рози по нея. Тук обаче Плънкет взима три умни решения в полза на червения цвят. Едното е, че преди това зрителят е видял Скарлет със зелена рокля, ушита от завеси и е останал достатъчно впечатлен. Другата се крие в това, че по този начин се придава повече тежест на драмата.
Скарлет и Ашли случайно са видени да се прегръщат, а с Ред са поканени на рождения му ден. Скарлет се опитва да не отиде на партито, защото вече й се носи слава на аморална личност из цяла Атланта. Тя се оправдава с главоболие, но Рет я принуждава да присъства в алената рокля, като по този начин превръща съпругата си в "алена" (scarlet) жена – въплъщение на позора си. Стилът и цвета на тоалета са подобни на тези на Бел Уилкинс, най-известната проститутка на Атланта, а аленият цвят е и лесна препратка към много модерния тогава роман "Алената буква" на Натаниел Хоторн, където героинята Прин трябва да зашие алена буква на всичките си дрехи, която да напомня за изневярата й.
Всичко това е малко трудно да се разбере в епохата на джапанки и дънки, но обществото по времето на Gilded Age се подчинява на строги правила по отношение на облеклото във всякакви моменти. Рет, който както в романа, така и във филма, е екперт по дамските дрехи, е полудял от ревност и се опитва да унижи Скарлет с този избор. Подобно деколте и дизайн на рамото са абсолютно шокиращи. Твърде отворена, прекалено луксозна, напълно неподходяща за скромен, семеен повод, тази рокля служи, за да подчертае лошата слава на Скарлет.
Освен това, червената рокля е още един начин филмът да използва чисто новата технология на цветния филм по най-добрия възможен начин.
В годините след филма, роклята се съхранява в частната колекция на продуцента Дейвид Селзник. Днес е реставрирана, като са подменени някои елементи и е част от експозцията на музея "Хари Рансъм" в Остин, Тексас.
Comments