Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Щанд с плодове, 1850, Джордж Смит, Музей на Виктория и Алберт, Лондон
"Тайната история на женския живот“ – така се казва книгата, посветена на развитието на женските джобове от ХVІІ-ти до ХІХ-ти век. Тогава жените буквално носели със себе си всичко, което притежават в тайни джобове, големи достатъчно, че да поберат две-три гъски от пазара.
Венец от хмел, 1843 г., Уилям Фредерик Уерингтън, Tate, Лондон
Женските джобове са първото вместилище на тайните женски предмети. Съгласно модата в миналото джобът не бил част от дрехата, а отделен предмет, подобен на торбичка, която се носела завързана около кръста между горната рокля и фустата. Когато искали да стигнат до джоба си, жените трябвало да запретнат роклята си, което не е много удобно. Така постепенно се появили кройки на рокли от две части, като едната се отмятала, за да се види джоба.
Портрет на децата на сър Франсис Форд, даващи монета на просяк, 1793 г., Уилям Бийч, Tate, Лондон
На вид джобовете приличали на бродирани плоски кесии. По тях имало ушити инициалите на собственичката и различни символи на цветя и животни. Всъщност това бил първият предмет, който бродирали малките момиченца. Така едновременно с уменията по ръкоделието, жените предавали през поколенията и тайната за съхранение на ценните предмети. Обикновено жените носели два, дори три джоба. Единият бил за „бизнес“ цели, а другият личен. Той можел да съдържа например любовни писма и други сантиментални предмети. Парите се съхранявали не просто в джоба, а увити предварително в кърпа, като вечер се прибирали и в специална кутия. За жената по онова време било толкова необичайно да има собствени пари, че тя ги пазела като най-голяма ценност.
Млада жена, купуваща балада, 1778 г., Хенри Уолтън, Tate, Лондон
Джобовете били около 40 сантиметра дълбоки и 20-30 широки. Очевидно е, че събирали доста неща, като се смятало за връх на неприличието нещо в тях да дрънчи. Вечер най-често жените ги слагали под възглавницата си, за да не рискуват някой да види съдържанието им. Една зловеща история гласи, че Джак Изкормвача подреждал около жертвите си съдържанието на джобовете им, защото така излагал на показ най-интимните им тайни.
Постепенно малките кокетни торбички, предвестник на чантите, започнали да изместват джобовете. И двата аксесоара си имали почитателки, като двете групи враждували помежду си, условно защитавайки традицията или модерните времена. Има анекдот по въпроса как се срещат две сестри-аристократки, едната с джоб, другата с торбичка и втората се обръща към първата: „Само не ми казвай, че вече и супа можеш да вариш“.
Днес прототипи на джобовете от едно време има останали в някои носии в Европа. А тайните ни са в телефона – едва ли на по-сигурно място.
Отказ, 1814, Дейвид Уилки, Victoria and Albert Museum, Лондон
Comments