Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Люлката“ е най-известната картина на Жан Оноре Фрагонар в наши дни и е част от колекцията Уолъс в Лондон. Това е фриволна и очарователна картина, която е символ на всичко лекомислено, въздушно, светло и френско, което този знаменит французин оставя като свое художествено наследство.
На картината виждаме млада жена, която се люлее на люлка. Тя е прекрасно облечена – в розова копринена рокля, богато украсена с бели дантели, с пищни фусти и кокетна шапка, с бели панделки вързани върху целия корсет отпред, подобно на тези на мадам Помпадур на един от най-известните й портрети. По време на последната реставрация на картината се установява, че дрехите на жената на люлката са много по-светли и в бялата гама, отколкото времето ги е направило. Зад люлката един мъж – предполага се възрастният съпруг - люлее с помощта на въжета, от движението пантофката на дамата е изхвърчала и сякаш ще се приземи в ръката на младият мъж в храстите пред нея. Образът на Амур в дясно е знак за тяхната тайна любовна връзка. Буйната растителност на картината също съдържа символи на плодовитост и интензивност на преживяванията. В този любовен триъгълник жената е главният герой – тя е в центъра и се извисява над мъжете, тя контролира и решава или поне така изглежда. Самият Фрагонар обича жените и не е странно, че им отрежда главна роля – художникът е щастливо женен и съпругата му активно участва в неговата работа, много близък е и с дъщеря си, която умира трагично млада.
Според мемоарите на поета Шарл Коле, през 1767 неизвестен аристократ се обръща към придворния художник Габриел Франсоа Доайен с молба да нарисува любовницата му, люлееща се на люлка, с инициалите на мецената на картината под полата на модела. Доайен отказва тази неприлична поръчка, но препоръчва Фрагонар за нея. Последният не е обременен с чак толкова много морални скрупули и се възползва от поръчката, за да нарисува една от най-хубавите си картини. За този романтичен сюжет художникът избира стила рококо като най-подходящ, макар и вече излязъл от мода.
През 1765 година Фрагонар става кандидат-член на френската академия, но поръчката за „Люлката“ го кара да осъзнае, че може би кариерата му трябва да продължи извън академията с нейните правила и че работата за частни богати клиенти ще му донесе повече свобода – и повече пари. В крайна сметка той наистина никога не става член на академията. До края на живота си той рисува лични картини по частни заявки.
„Люлката“ – чието пълно заглавие на френски е „Щастлив инцидент на люлката“ - се оказва не само решаваща за завоя в кариерата му, тя и до днес се смята за една от най-красивите картини на ХVІІІ век и е многократно копирана и имитирана, включително в популярната култура. В момента картината гостува в изложба, посветена на вдъхновенията зад филмите на Уолт Дисни – не съм сигурна дали това е голям комплимент, но със сигурност е доказателство за безсмъртното очарование на шедьовъра на Фрагонар.
Comments