Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Картините й са невероятни, цветни и зашеметяващи с формите и детайлите си, моментално разпознаваеми, както са картините на най-великите художници. Славка Денева заслужава да бъде поставена редом с най-големите имена в българското и световното изкуство, а образите от нейните картини да са познати на всеки, както са момичетата на Майстора или овчарите на Златю, за да има в българската национална културна памет и една жена-художничка.
Славка Борисова Денева се ражда на 1 юли 1929 година в София в семейството на Борис Денев – един от най-популярните и успешни български художници по онова време, и Мара Грозева – дъщеря на търговец и бивш кмет на София. Семейството живее в хубава къща на улица Шипка 18, където Славка расте безгрижно като единствено дете на заможно семейство. Тя свири на пиано и говори няколко европейски езика. Запазени са десетки снимки, на които е запечатан всеки миг от детството й – хубаво облечено момиченце, заобиколено от приятелки и семейството, на екскурзии, тържества, в градината на дома им и из България.
Сред най-близките й приятелки е Вера Мутафчиева, с която заедно играят, пишат стихотворения и ги четат по телефона на Дора Габе, която ги слуша търпеливо. Славка е любимка на баща си, той я рисува непрекъснато, запазени са цели албуми с негови рисунки на дъщеря му още от съвсем малко бебе. Когато след 1944 година новата власт забранява на Борис Денев да рисува, дъщеря му остава единствения му модел.
През 1944 година Славка Денева е на 15 години. Хубавият живот за нея и семейството й приключва.
Баща й е арестуван, в къщата им се нанасят чужди хора, започва живот в мизерия като „врагове“ на режима. През 1947 година Славка Денева е приета в художествената академия първа по успех. Все пак тя от дете има най-добрия учител. На приемния изпит рисува по уникален начин – започва от едното око на модела, после минава към другото, устата и довършва всичко без никакви контури на главата или предварителни скици. Ръката й е точна, рисунките й са отлични. Това не помага. Докладите на народната милиция за нея не са добри – тя не членува в никакви дружества, очевидно презира ОФ и се разхожда съвсем сама вечер. Съмнителна млада другарка.
Оценките за картините й стават все по-ниски, а на дипломната си работа – сюжет из живота на бригадирите - получава двойка, защото – според ректора на академията – в картината липсва радост от труда и има недостатъчно щайги. Интересно как се казва този ректор, защото у нас тези истории често се разказват така – анонимно. И как ли са изглеждали картините на отличниците през онази година?
Славка Денева не завършва академията. Майка й дава уроци по математика, за да може семейството да оцелее. Хранят се с хляб, мляко и евтин салам, който Славка понякога дава на бездомните кучета в Докторската градина и се прибира и без него.
Баща й боледува дълго и е на легло, тя го гледа и се опитва максимално да запази нормалния живот в дома – до нея са верни приятели, с които се организират представления на домашния куклен театър „Фукара“ и забавни скечове от всекидневния живот. Славка е умна, забавна, всеотдаен приятел и изключителен творец.
През целия си живот тя напуска България само два пъти, в социалистически страни, а единственото й пътуване в Гърция, за което тя се готви дълго и с вълнение, е преустановено на стълбите на автобуса – от милицията не й дават да замине. Тогава тя за първи път плаче на публично място, унизена за пореден път.
И въпреки всичко Славка Денева завещава абсолютно безусловно цялото имущество на семейството – стотици картини и хиляди рисунки, както и апартамента с всичко в него – на съюза на художниците.
Умира през 1984 година, ненавреме.
Зад този тъжен на пръв поглед живот се вижда съдбата на художничка, която максимално се възползва от всяка възможност и в която любовта към изкуството е неизчерпаема – може би повече, отколкото у творците, живеещи в охолство.
Преди всичко Славка Денева е заобиколена от близки хора, които дават смисъл на дните й, тя има огромната семейна библиотека, ходи непрекъснато на кино, превежда, пътува до любимото си село до Сопот. Всички впечатления и вълнения в живота й са в нейните картини – често недовършени, винаги неподписани и без дати. Спорно е каква е причината, но на картините на Славка Денева често има оставени празни полета или едната част е нарисувана, другата само с контури. Понякога това е като нарочно търсен ефект и е много силно въздействащо, а друг път – например когато рисува баща си на смъртния му одър – сякаш не й стигат силите, за да го довърши.
Принудена от обстоятелствата, но и сякаш водена от едно огромно вътрешно любопитство, тя рисува с всякакви възможни материали и пробва всевъзможни техники. Рисува на гърба на картините на баща си, прави рисунки с най-обикновени цветни флумастери, изрязва и лепи парчета от различни творби, комбинира картини, прави голям и много подробен гоблен по своя картина.
Любимите й сюжети са свързани с родната улица и къщите по нея, гледката през прозореца и най-вече интериора на стаята, в която семейството живее и в тези обикновени, ежедневни гледки, Славка Денева вижда целия свят.
На картините й има само остри ъгли – сякаш този свят е целият враждебен – но в същото време цветовете са ярки и неочаквано комбинирани, много повече, отколкото реалността предлага. Сякаш светлината в стаите на нейните картини идва от самата художничка. Понякога на рисунките й има толкова много цветове, че човешката фигура се губи, тя е просто част от интериора, в който всеки предмет си има свое място, цвят и душа. Напълно довършени са като че ли само портретите, които тя рисува на приятелите и близките си, като там цветовете също създават удивително усещане за празник.
Има обаче и други картини – самотни и тъмни, враждебни, градски пейзажи с намръщени сгради и задни дворове.
Най-пъстри са рисунките от къмпингите и от село, местата на безгрижие и бягство от ежедневието.
От 1984 година досега музеят на семейство Деневи така и не е направен, а завещаните картини се съхраняват безобразно, без дори да са рамкирани.
Едва в последните години се полагат по-системни усилия наследството на Борис и Славка Деневи да се опише и систематизира, поне оцелялата част от него, и те най-после да получат полагаемото се място в историята на българското изкуство.
До 22 юни в галерията на Шипка 6 е изложбата „Отвъд картините“, на която подробно и честно е разказана драматичната история на семейството. Кураторите Антон Стайков и Свобода Цекова са направили изключителна изложба, без да спестят истината за онова, което се е случило и онова, което не е.
Славка Денева е рядък пример на художничка, която не се е скрила зад общоприетите сюжети, към които традиционно се придържат жените. На изложбата няма нарисуван нито един сладникав букет или портрет на детенце. Изкуството й е като вик и той отеква и до днес. Както се полага на голямото изкуство.
Comments