Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Юнас Юнасон няма нужда от никаква друга реклама освен името си на корицата. Първият му роман - „Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна“ - е нещо като идеалната книга за бягство от действителността – динамична, забавна и напълно неочаквана. Следващите две ми се сториха прекалено буквално следващи успешната формула и не ме очароваха чак толкова, но сега със „Сладко отмъщение – АД“ Юнасон пак е измислил нещо интересно.
Хюго Хамлин е звезда в света на рекламата. Може би защото самата аз работя в тази сфера, но тази част от романа ми се стори абсолютно автентична – хората рядко си дават сметка колко могъща е силата на внушението, как рекламата във всичките й, често неочаквани формати, определя нашия живот и колко необикновени хора се срещат в този бизнес. Хюго използва всичките си умения и знания на рекламист, за да започне свой малък частен бизнес – да отмъщава за дребни битови обиди и злини, използвайки въображението си. Клиенти има предостатъчно – само един бегъл поглед във фейсбук доказва, че светът е пълен с обидени и озлобени хора, нетърпеливи да си го изкарат на някого.
Най-интересните клиенти на Хюго са Йени и Кевин Алдерхайм – бивша съпруга и нежелан син на подобаващо зъл човечец, търговец на изкуство. Завръзката в романа е именно изкуството, а също и фактът, че Кевин е черен, също като майка си, макар че баща му е швед. Темите за Африка и за изкуството са централни в романа и разбира се Юнасон е използвал средствата на хиперболата и сатирата, за да каже много неща, които няма как да се кажат в един сериозен роман. Трябва да призная, че на места съм се смяла с глас – също като на стогодишния старец – но напълно осъзнавах, че всъщност няма нищо смешно.
По някакъв начин „Сладко отмъщение – АД“ много ми напомни на друго култово произведение, пак от Швеция – филмът „Квадратът“ на Рубен Йостлунд. И двете разказват за изкуството и за света около него, както и за света противоположен на него, поне на пръв поглед. Едновременно забавна, честна и много позната история, защото искаме или не и ние сме европейци и всички абсурди и недоразумения на мирното съвместно съществуване ни касаят все повече. Романът на Юнасон не ни принуждава да взимаме никакви решения, той дори ни позволява само да се смеем, а това е безценно в тези времена.