Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Филмът с това прекрасно заглавие е посветен на бащата на режисьора, починал на 98-годишна възраст. И понеже един от героите на филма казва, че на 80-години човек е твърде млад, за да познава себе си и да бъде добър калиграф, то посвещението е напълно на мястото си – за един човек, който е живял достатъчно, за да познава душата си.
По ирония на съдбата гледах този филм след дълго обучение по писане на истории, което започна със съвета: „Най-напред си купете хубава писалка“.
Мислите ни винаги са по-бавни от тракането на клавиатурата.
Героите на филма „Следи от душата“ са калиграфи – те улавят не просто забавените мисли, те улавят чувствата. Изумително изкуство!
Мисля, че за всеки зрител на калиграфска творба ефектът е изумителен. Няма значение дали става въпрос за изящен османски ръкопис, написана на ръка покана за събитие, готически текст или будистки кръг, нарисуван с един замах на четката – ефектът е винаги много по-голям от срещата с текст.
Това е среща с цяла плеяда от емоции, които този текст съдържа – историята на човека, който го е написал и емоциите, които е вложил в жеста си. Самият жест е изкуство – не случайно първата част на филма съдържа само кадри на подготовката за писане – това е процес, който е много близък до този на артиста – приготвяне на инструментите, концентрация, мислено обръщане към образа и едва тогава действие.
И като всяко действие, което ражда красота, така и това е абсолютно хипнотично.
Героите на филма са много и обхващат почти всички съхранени до наши дни форми на калиграфията – от Япония и Китай, където будистките корени са още живи и в планината живеят монаси, овладели изкуството на калиграфията преди много десетилетия и Китай с изкуството „шуфа“.
Шуфа не е калиграфия, не е и изкуство. Шуфа е нещо повече – изкуството просто копира природата, а шуфа копира душата.
Близкия Изток, представен и от огромните медальони в Света София с арабски арабески в прослава на аллаха и от търсенията на една лондонска пакистанка върху думата „свобода“. Тунизийски художник, който рисува из малките села на пустинята, но и върху 50 сгради в Кайро.
И напълно съвременни на вид и мироглед американци, които по странни пътища на духа са стигнали до калиграфията и се занимават с нещо, което е безкрайно старомодно.
Всички хора в този филм звучат мъдро и изглеждат одухотворени и умиротворени.
Дори само на екрана, това е прекрасно, заразително усещане. Замислих се дали всъщност всички нямаме спешна нужда да си купим хубава писалка и да започнем да пишем. Красиво и на ръка…
Comments