Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Картините със слънчогледи на Ван Гог са толкова известни, че той изглежда като автор на една картина, макар че всъщност е оставил достатъчно голямо творчество, пък и самите „Слънчогледи“ са не една картина, а пет, изложени в момента в галерии на три континента, в пет държави. Слънчогледите са моментално разпознаваеми и вероятно са една от най-известни картини в света, като около тях има много емоции и много истории.
Първо може би е важно да се разкаже как става така, че Винсент Ван Гог създава пет варианта на една картина, защото изкуството повече обича да работи с легендата за шедьовъра, за автентичния оригинал, а тук петте са някак равнопоставени.
През 1888 година Ван Гог се премества да живее в Арл, в Южна Франция. Слънцето и цветовете на юга го омагьосват и той остава там, като в душата му се ражда мечтата за една комуна на художници, които да работят заедно и да се вдъхновяват взаимно. Първия свой приятел, когото Ван Гог кани да се присъедини, е Пол Гоген. За пристигането на Гоген Ван Гог подготвя „жълтата къща“ – също запазена на картини, със специална стая в нея, отново известна по картините на художника. Специалният дар на Ван Гог за приятеля му трябва да станат 12 картини със слънчогледи. Постепенно Винсент си дава сметка, че няма да успее да ги нарисува и ги свежда до шест, от които успява да завърши две. Първата – сега в пинакотеката в Мюнхен – е нарисувана на син фон, а втората – която е в Националната галерия в Лондон – е изцяло жълта. Изобщо петте „слънчогледови“ картини обхващат толкова много нюанси на жълтото, че дори само това е цяло чудо. Известни са 38 нюанса жълт цвят, използвани в картините със слънчогледите. Така картините са на практика нарисувани в един цвят, с много малко акценти на места, и тези привидно моно картини привличат погледа моментално, дори отдалече – това също е специално търсен ефект от Ван Гог.
По време на престоя на Гоген в Арл, Ван Гог рисува още една, трета картина със слънчогледи, която в момента се намира в Токио и тя е по-различна от другите четири. Запазен е портрет на Ван Гог от Гоген, на който портрет се вижда именно как Ван Гог рисува слънчогледите, третите слънчогледи. Самият Гоген рисува с различна техника и върху различни платна – доста по-груби от тези на Ван Гог, изискващи различни, по-масивни мазки на четката. И понеже идеята на Ван Гог е именно да се учат един от друг и да експериментират, той рисува третата картина със слънчогледите на различно платно и по различен начин, по „гогенски“, като двамата художници си поделят платното, което Гоген донася от Париж.
Краят на съвместната работа на Ван Гог и Гоген е печално известен – двамата влизат в конфликт, който ескалира до такава степен, че Винсент отрязва ухото си, а Гоген ужасен се прибира в Париж. От там той пише на Ван Гог писмо, вече помирени, като моли да му изпрати за спомен едната от картините със слънчогледите – една от първите две, тази която е чисто жълта. Но Винсент вярва, че може да я направи по-добре и рисува четвърти вариант, който в момента е в едноименния музей в Амстердам.
Петите слънчогледи, тези във Филаделфия, до голяма степен копират тези в Мюнхен – фонът е син, във вазата има 14 цвята, включително един в дясно, който е увехнал и е с пречупено стебло. Картината във Филаделфия е най-ярка, всеки цвят е много отчетлив и буквално със своя физиономия – импресионистът Камил Писаро един път възкликва: „Цветовете на Ван Гог са като хора“. И картината от Филаделфия е рисувана през януари 1889 година, заедно с копието за Гоген, като и в двете Ван Гог прави експерименти, заиграва се с цветовете и най-вероятно в онзи момент той дори няма цветя във ваза пред себе си. Рисувайки двете картини със слънчогледи, Винсент ги вижда така прекрасни, така важни, че през пролетта пише на брат си Тео, че е решил да ги направи на триптих, като по средата сложи портрета на жена, люлееща люлка – тази жена той познава отлично, тя е съпруга на пощальона в Арл.
История като тази на слънчогледите не може без загадка. Всъщност картините не са пет, а седем. Още преди петте картини в Арл, Ван Гог рисува две картини със слънчогледи – на едната има няколко цвята във ваза и два на масата пред вазата. Тази картина изгаря в пожарите на Хирошима в Япония. Последната, седма картина е деликатна, светла и на нея има само два слънчогледа във ваза. За последен път тя е излагана публично преди повече от три десетилетия и от тогава е скрита някъде в частна колекция.
И последно – в тази история няма други имена освен това на Ван Гог и слънчогледите му. Във вечността няма да остане друго – само красота, приятелство, съвършенство.