Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Зимата винаги е играла определяща роля в живота и въображението на хората на Севера. Медитациите върху зимните пейзажи и околната среда са се слели с човешката идентичност там и са част от културата и разбира се музикалното наследство.
Спомням си една руска песен, която сме пели в детския хор, част от думите казват, че студът смразява първо душата, а после тялото. Абсолютно достатъчно за едно впечатлително дете да запомни и да ползва това ужасно „Хладът изстуди душата ми“ цял живот, при всеки студ и при всеки смразяващ жизнен урок, но и завинаги да бъде привлечено от магията на студа и снега.
През 1981 година канадският композитор Мъри Шафър лети по полярния маршрут от Европа до Ванкувър над Гренландия. Ясното време представя отлична възможност да изучава снежните форми на тази грандиозна, величествена територия. Веднага у него се заражда идеята да напише симфонична творба, в която големите обеми от звук да се прекъсват внезапно от случайни, цветни проблясъци на звуци. Първо предлага оркестровите партитури на „Север/Бяло“. После се връща, за да оформи едно от най-красивите произведения писани за снега някога – „Снежни форми“ – като камерно произведение за дамски хор, което в България е изпълнявано феноменално от Софийския камерен хор „Васил Арнаудов“ – казвам го и като бивш певец от хора и като меломан. В това произведение Шафър превръща в музика спомена за огромните арктически снегове, видени от прозорчето на самолета, пречупен от личния му опит на зимите в Онтарио.
Мъри Шафър днес е на 87 години и е един от големите световни природозащитници, известен най-вече с неговия проект World Soundscape, загрижеността му за акустичната екология (акустичната екология или екоакустика е дисциплина, изучащва връзката и влиянието, което звукът прави между хората и средата) и автор на книги.
„Често в зимните дни съм се откъсвал от работата си, за да изучавам снега от прозореца на фермата си и именно споменът за тези форми подсказва по-голямата част от непрекъснатия хоризонт на „Снежни форми“, казва за произведението си Шафър. „Понякога давах на децата упражнение „пеене по зрение“, в което ги молех да „пеят“ рисунки или фигури на далечния хоризонт. „Снежни форми“ започнаха като поредица скици на снежни преспи, видени през прозореца. Взех тези скици и проследих пентаграми върху тях. Бележките се появяваха навсякъде, където се пресичаха линиите на скицата с ножа. Разбира се, модифицирах рисунките, когато беше необходимо, тъй като „Снежни форми“ е музикално произведение на първо място, а на второ е сбор от скици. Отпечатах работата, така че формите на снега да са в бяло на бледосин фон. През цялото произведение исках гласовете да се плъзгат от нота в нота точно като падане или свличане на сняг... Аз не пиша тези произведения от носалгия: те са съвсем реална част от живота ми. „Снежни форми“ всъщност бяха предшествани от много по-сложна творба, която някога беше изпълнявана от камерния хор във Ванкувър, но се радвам, че я оттеглих, замествайки с този по-прост и чист израз на един от най-красивите елементи на природата“.
Този паметник на хоровата литература на XX век е написан в т.нар „графична нотация“ не в нотно писмо.
Графичната нотация на Шафър се допълва от предложения за височината на гласовете и приканване те да се „плъзгат“ от една височина в друга постоянно. В партитурата е записан времеви дневник, който предлага продължителност, но Шафър е доста конкретен, че диригентите не трябва да се чувстват „поробени“ от зададеното време. Текст няма, с изключение на случайни вмъквания на думи, които означават едно и също за нас – „сняг“. Но в инуитския (ескимоски) език има десетки, ако не и стотици думи за „сняг“. Apingaut (първи снеговалеж); mauyk (мек сняг); akelrorak (пренасящ сняг); и покакток (сняг като сол).
Цялото произведение се „тананика“ като по този начин се усеща гладкост, спокойна тишина или мълчание.
За диригентите трудното е да намерят жестовете, които да подсказват и отразяват контурите, които виждат в партитурата. А за певците да повярват, че това е възможно, и да се доверят на инстинкта на композитора и диригента, както и на себе си.
Преживяването да си в този „сняг“ е неповторимо. „Снежни форми“ е забележителна творба, която очарова слушателите, но по-важното насърчава сътрудничеството и обмена на идеи между диригенти и певци.
Снежните форми са с продължителност около 8 минути. Първото изпълнение е от камерния хор във Ванкувър и записан от дамския хор на Elektra в първия им диск през 1992 г.
Comentários