Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Да, от училище помним, че Вазов е на първо място народен поет. В стиховете си Вазов е описал народните вълнения, при това тук се включват и не толкова прочутите му и изключителни стихотворения, защото в крайна сметка не всички народни вълнения са огромни и изключителни. А Иван Вазов очевидно е имал сетива да улавя и най-дребните трепети, да разбира какво искат българите, за какво страдат, кого величаят. Истински Народен поет.
Книгата „Софийски разкази“, издадена тази година по повод 170 години от рождението на Вазов доказва, че той със сигурност е и народен белетрист. При това един от най-добрите, които имаме. Със същите сетива, с които пресъздава вълненията народни, той безпогрешно вижда и слабостите у хората, дребните хитринки, скритите емоции, сантиментите на малкия човек, радостите на бита, домашните удоволствия.
Първо искам да отбележа, че самото издание е изключително хубаво – не само заради красивата корица на Стефан Касъров и ретро снимките, включени в текстовете и даващи образ на описаното от автора. В началото на книгата има предговор от Милена Цанева, която е селектирала 30 разказа от петте сборника на Вазов, посветени на живота му в София, където той прекарва последните две десетилетия от живота си. Милена Цанева безспорно е един от най-големите специалисти по вазовото творчество у нас и това личи на първо място по липсата на патос в нейния текст. Тя напълно обективно е обяснила избора си, обстоятелствата, в които са създадени разказите и ситуацията на Вазов в онези години. За край на книгата е сложена вазовата биография, написана от поета Кирил Христов, личен приятел на Вазов, който дава един по-различен поглед върху онова, което сме учили в училище. Основно това се отнася до ранните години на Вазов и неговите приключения у нас и по света, както и мащабите на народната любов и признание – за своят 70-ти юбилей поетът получава от държавата – лично, в дома си – огромната сума от сто хиляди лева и е освободен от всякакви данъци и повинности докато е жив.
Признавам, че никога нямаше да си купя тази книга, не зная дали за някой от нас училището е успяло да класира Вазов сред предпочитаните автори. Промених решението си след като прочетох разказа „Една сцена“, пуснат свободно от издателството с рекламна цел. Това е описание на един скандал на площад Свети Крал (днес Света Неделя), където избягала от мъжа си млада шопска булка е върната обратно с юмруци от съпруга си и баща си, за да не „срами семейството“. Събраното гражданство ту е на нейна страна, ту против, но никой не се намесва, а дошлият стражар само пази мъжете да си свършат работата. Книгата е изградена от такива случки. Някои, като тази, са за шопите и звучат съвсем елинпелиновски, други са за чиновниците и напомнят на Стаматов, а има и истории, които са забавни почти като у Чудомир.
Вазов, един пришълец в София, добронамерено, но точно описва софиянци и техния полу-градски бит.
Пътешества с трамвая, обикаля улиците и пазарите и вижда неща, които са колкото екзотични, толкова и до болка познати. Всичко това е написано на невероятния вазов език, с отдавна изчезнали думи, описателни и абсолютно точни.
Книгата завършва с една фантазия за това как народният поет си представя последната нощ на 20-ти век. В двореца царува българският цар Иван, син на цар Борис ІІІ, който обикаля града с файтон, за да поздрави поданиците си в навечерието на празника. По отношение на техническия прогрес авторът не е проявил никакво въображение и не е дори близо до онова, с което изпратихме миналия век. Затова пък в неговите мечти шопите най-после са чисти, спретнати, с умен и одухотворен поглед, гледащи към бъдещето с оптимизъм. В това отношение, уви, един век явно е недостатъчен.
Comments