Елица Павлович Instagram: @elitzapavlovitch
Народния театър отваря след карантината. И прави това с един специален жест за най-верните си почитатели, които очаквано са и първите зрители – с поредица срещи с актьори, режисьори и други хора, свързани с театъра и вдъхващи душа на красивата сграда. Някои от срещите са наречени „семейни“, но всъщност там всички са семейство, в някакъв смисъл дори и публиката, тъй като голяма част от присъстващите в залата са близки и приятели на хората на сцената.
Аз не съм сред тях, за мен приятелството с хората в театъра е само през изкуството. Иска ми се местата на тези срещи да са заети, хората да видят колко специални са всички от семейството на театъра, благи и красиви, умни хора, които не работят за пари, а за душата. И не защото за тях материалното няма значение, а защото за него няма нужда да се мрънка непрекъснато и защото не то е, което променя света. Отделно от това задължителната дистанция при срещите, плюс маските когато са в зала, въдворяват тишина, която е нужна при срещи в изкуството.
И в тишината може да се научи много.
Първата ми среща беше с Мирела Иванова, драматург на Народния театър, и нейния съпруг Владимир Зарев. Любовта ми към Мирела Иванова започва с поезията и така е вероятно за много други хора. Представях си, че жена, работеща в „комитет по изстрадване на нещата“, както сама се определя, е меланхолична или изнервена, но тя се оказа очарователна, с кръшен смях, красиво облечена и с прекрасни обувки. Изобщо обувките, ако започна с баналното, заемат важно място в нейния свят (и гардероб) и аз завинаги се убедих, че тя е мой човек. Двамата с Владимир Зарев са просто идеалното семейство – абсолютно различни, абсолютно допълващи се, с мъдрост и чувство за хумор в равни пропорции.
Втората ми, засега, среща, беше с Диана Добрева – за мен най-голямата магьосница в българския театър. На срещата беше и част от нейното семейство – синът й и Петя Диманова. Когато видя хора, които са заедно от толкова отдавна и се обичат толкова много, за мен няма никакво съмнение, че са страхотни. Така и се оказа, зад магията на представленията й, които съм гледала почти без изключение, се крие не само въображение, но и любов, смелост, лудост, поезия и смях. Все неща, които съм усещала по един или друг начин. Самата среща се превърна в някакъв особен спектакъл, който оставя същото чувство на щастие и еуфория, както всичките й други представления.
Това на снимката е сцената на семейните срещи. На тези столове предстои да седнат някои от най-интересните хора в Народния театър. Отидете, вижте ги, аплодирайте ги – те напълно заслужават!
Comments