Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Има много начини да разкажем живота си и най-вълнуващият е през любовта. „Срещу природата“ на Томас Еспедал разказва за живота на един мъж през неговите любови и макар че в това отношение повечето любовни истории са вече разказани, на корицата на книгата пише „Литературният шедьовър на Норвегия“. Не зная дали това е истина, но се надявам да е – колко по-хубаво е литературните шедьоври да разказват за любов, а не за революции.
Главният герой в романа, и той Томас като автора, е мъж на средна възраст, влюбен в много по-млада жена. От там е и заглавието на книгата. В самата постановка на въпроса има нещо необичайно, защото връзка между жена на двадесет години и мъж два пъти по-възрастен от нея не прави никакво впечатление. Дори обратният вариант – ако жената е по-възрастна – пак не е толкова скандален. Любовта на Томас в книгата не е щастлива, неговата любима го напуска. В неговите представи изглежда, че в основата е голямата разлика помежду им. Причината всъщност е без значение, историята се концентрира повече върху преживяванията на Томас, не върху събитията.
В този смисъл любовите в живота му са като сезоните в природата или, колкото и да е банално, сезоните на живота. Преди да настъпи есента и любовта с младата жена, която завършва със закономерното охладняване и спускащия се мрак на зимата, Томас има и своите щастливи сезони на любовта.
Изобщо в тази малка книга са събрани много и различни по звучене, стил и емоционална интензивност истории. За мен в това е и разковничето на твърдението за шедьовъра. Томас Еспедал, доста известен в родината си автор, успява да събере много смисъл в малко думи и да остави по нещо у всеки читател. На мен ми хареса много наблюдението на лирическия герой, че за щастието не могат да се пишат романи, защото то е винаги кратко и някак еднопластово, щастието не е сложно, нито дълго, то е просто един миг, в който трябва да можем да спрем и да си кажем – това е.
Прочетох тази книга, защото Марин Бодаков я препоръчва в рубриката си в „Тоест“. Той дори е посочил точния ден, в който я е прочел – 31 май. Вярвам на преценката му, а книгата прочетох за две вечери през юни – един хубав месец за щастие. Дано останем по-дълго в този сезон.