Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Тази седмица темата ни с Елица е за мечтите, но аз доста се изплаших от нея, защото не можех да формулирам нито една мечта поне два дни, след като говорихме. Може би е етап в живота, не знам, много практичен ли стана или пък ние пораснахме, но сякаш нямам мечти. Имам задачи за деня, за седмицата. Но не е вярно, оказа се, че просто ми е трябвало време и мечтите взеха да изникват в ума ми една след друга с десетки коя от коя по-безумни, а сред тях задължително трябва да спомена моята мечта да имам стол Adirondack. Някак си знам, че това е моят стол, на който мечтая да прекарам старините си. И ако може да са два – единият бял, а другия светлосин, на него ще седи съпруга ми. Ще четем, ще си слагаме чая на широката част на подлакътника, ще си говорим и ще гледаме... езеро.
Столът Adirondack е шезлонг за открито пространство. Той е много семпъл, оригиналният дизайн включва едва няколко дървени дъски с опора на седалката, комбинирана със задните крака, с висок решетъчен гръб и седалка, която е издигната отпред. Кръстен е на планината Адирондак.
Историята на стола започва в град Уестпорт, Ню Йорк, където изобретателят, роденият в Масачузетс Томас Лий, прекарва летата си в началото на XX век. Томас Лий е бил голям любител на уединението, произхожда от богато семейство и учи в Харвард, но напуска юридическия факултет и се премества в Адирондак сред природата.
През онова лято, когато създава стола, той се опитва да реши практически проблем – стол, който да се държи стабилно на неравния терен на Адирондак, да е здрав, балансиран и удобен върху всякаква настилка и наклон. От 1900 до 1903 година Лий работи по дизайна като подлудява всички членове на семейството си да изпробват нови и нови прототипи, преди да премине към следващия. В крайна сметка стига до съвършения стол – широки подлакътници, висок гръб и наклонена седалка (седалката и облегалката са направени от цели парчета дърво).
Скоро след като Лий завършва дизайна на стола си в Уестопорт, се свързва със свой приятел, с когото ловува – Хари Бънел, който е и собственик на дърводелския магазин в града. През тази зима Бънел изпитва финансови затруднения и затова заможният Лий му дава дизайна на стола си. Бънел започва да го произвежда и има моментален успех в околността. Малко по-късно прави малка промяна в дизайна, прави стола по-тесен и го патентова като стол Westport през април 1904 година. Някои разкази представят Бънел в негативна светлина, но всъщност Лий не се интересува от производство на столове, а от бутилиране на вода от Адирондак и между двамата няма спорове.
През следващите над 20 години Бънел развива успешен бизнес за производство на столове в Уестпорт. Столът Westport става много популярен, заради своята издръжливост и високо ниво на комфорт, но с течение на годините дизайнът започва да се променя към съвременния стол Адирондак. Причината е, че Уестпорт е труден за масово производство. Затова, различни дърводелци започват да правят варианти на стола Уестпорт. Двата стола страшно много си приличат, но седалката и облегалката на стола Адирондак са направени от летви, а Уестпорт е от цели парчета. В Канада същият стол е известен като Мускока.
Има и трети вид стол Адирондак – през 1938 година Ървинг Уолпин от Ню Джързи придобива патент за промяна в дизайна и го описва като „стол за трева“. Столът Wolpin има седалката и широките подкалътницина Уестпорт, но е конструиран от по-малки летви и има по-заоблена облегалка и контурна седалка. Това е и най-често репликираният стол Адирондак днес. Теоретично може да се купи почти от всеки магазин бриколаж и пластмасов, но аз си мечтая за истински, другото не е същото.
Comments