Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Статуята на Юстиниан I
Скопските статуи са най-безсмислената туристическа атракция в Европа и като такава ми се струват направо задължителни за посещение! Аз съм била в Скопие преди появата им и си спомням спокойния център на малкия град, както и че на пазара за пръв път видях яйца, оформени като купчини пресечени пирамиди, а една мила жена щом разбра, че сме от София каза, че синът й е в София и ни изпрати почти разчувствана с думите „Сите сме едно“.
Пазарът на Скопие е от XV век
Скопските статуи са един от най-завладяващите проекти за реконструкция на град в съвременната история на Европа. Официално проектът за тази реконструкция се нарича „Скопие 2014“. Подобно „Дома на съветите“ (несъстоялия се поради войната проект на Сталин за сграда и статуя на Ленин, която да доминира гледката на цяла Москва), още от идеята лъха безумие, в което има нещо много привлекателно.
Триумфалната арка на Скопие се нарича "Порта Македония"
Не става дума само за присвояване на култура и история, а за това, че един доскоро провинциален град с 640 хиляди души жители, трябва да поеме на плещите си амбициите да се превърне бързо в европейска столица и да получи идентичност, която така или иначе е пострадала още при земетресението през 1963 година. Тогава то унищожава голяма част от монументалната красота на Скопие и той губи историческия си дух и е принуден да се развива модернистично, което знаем какво означаваше по време на социализма.
Пърначалното обяснение на македонското правителство за тази акция е, че излагайки толкова много статуи ще привлекат туристи. Речено-сторено – Скопие е осеян с огромен брой статуи, съвсем не всички в елински стил и съвсем не всички представящи Александър Велики. Някои са екстравагантни, модернистични и дори съжителстват една връз друга в морално противоречие дори в рамките на една отсечка на улицата.
"Просяк"
През 2008 година икономиката на държавата се срива и подобно на много страни по света правителството решава да стимулира туризма с програма за преустройство „Скопие 2014“ и бюджет, който се изчислява на между 80 и 500 милиона евро.
Целта е да направят столицата „по-естетически приятна“. За пет години издигат 136 (но са повече и днес все още се строят) статуи, което разбира се се посреща от гражданите критично. С тези пари Скопие може да има истинска инфраструктура – метро или трамвайна система например. Широко се смята, че това е опит да се отвлече вниманието от реални проблеми, например точно тогава безработицата надминава 30%, бедността се увеличава, а напредъка за членство в НАТО и ЕС е в застой.
И точно тогава в центъра на Скопие се появява статуя с височина няколко етажа и стойност 7.5 милиона евро – „Великия воин“. Тъй като поради страх от гръцката реакция никой официално не може да я посочи като Александър Велики, яхнал своя Буцефал, по ирония на съдбата воинът така и си остава анонимен и безсмислен в центъра на европейски град, който отчаяно се опитва да направи име. Освен този воин анонимен остава и „Древния воин“, който изобразява Филип, бащата на Александър и монумента на майките на Македония (с Олимпия, майка му на Александър).
Реално погледнато планът проработва и тази PR катастрофа всъщност има някакъв ефект – туристи наистина започват да посещават града, само че по погрешните причини.
"Две жени"
Скопие получава прякора „столицата на кича“, посетителите му се надпреварват да се забавляват колко статуи ще преброят и заковат по време на разходка в google картите си, местните жители свикват с гледките и в крайна сметка, въпреки противоречията около тези паметници, посещенията на града са още по-очарователни.
"Момичето с китарата"
Изглежда, че няма друго място по света, където да се видят чисто нови огромни паметници на класическата античност да съжителстват с новопостроени къщи музеи като тази на албанката майка Тереза, с десетки съвременни скулптури без определим стил или с бледи копия като например бронзовия бик на Ню Йорк, поставен пред македонската стокова борса, триумфалната арка Порта Македония, която не е ясно какъв триумф отбелязва, каменния мост, който напомня доста моста Санта Тринита на Флоренция и разбира се пиратския кораб в стил "Карибски пирати", акостирал в центъра като ресторант.
Построена през 2009 година къщата музей на албанката майка Тереза има освен бронзова скулптура отпред и друго ниво кич в стъклописите на прозорците.
Бронзовият бик пред стоковата борса в Скопие
"Човекът дърво"
Така, само за няколко години, тихият град се превръща в световно посмещище, а истинските му красоти и характер са свити в ъгъла – скопската крепост, старият пазар от XV век, джамията Мустафа Паша, църквата св. Панталеймон, църквата на Спасителя, римския акведукт, часовниковата Саат кула и древния град Скупи, които са преживели векове и векове, както и тежко земетресение, но може да не оцелят човешката глупост.
Но, ако мислите, че това е някакъв изолиран феномен във въздуха над Скопие, не бързайте...
В България има ярки примери за същите културни и исторически комплекси на идентичността. В центъра на София има паметник на Самуил със светещи очи, който не само е грозен, той е зловещ и изглежда като подигравка с мъченичеството на Самуил, умиращ пред гледката на ослепените му войници. И този паметник, с който бързо хората свикнаха, е нищо пред надстрояваните с бетон крепости, които сигурно също целят да са "естетически по-приятни" и да "привличат туристи" или пред исторически паркове, които разказват истории за родината ни, за които нито науката, нито уикипедия са чували. Менюто на безвкусните туристически "услуги" е дори още по-абсурдно. Имам приятелка, която беше завела англичани на Царевец и една от екстрите с "преживявания" беше конници, облечени като боили, да слязат от крепостта и да им дадат "ключовете" на Търново.
Насилването на безпросветна идентичност дава своите големи жерви и в този момент у нас. Не бива да го забравяме – това, което се случи в Скопие е "на стероиди", но е същото нещо. Предполагм, защото в крайна сметка "Сите сме едно".
Comments