Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
През 1926 година Георг Гроц рисува картината „Стълбовете на обществото“. Заглавието цитира едноименната пиеса на Хенрик Ибсен от 1877 година.
Най-долу на картината е Политикът. Образът му напомня за десните екстремисти, политици и юристи, членове на нацистката партия. От главата му стърчи знакът за параграф от закона, както и един конник, двете заедно показват колко упорито и настървено той преследва „буквата на закона“. Вижда се, че от главата му стърчат и няколко сламки. Това препраща към нидерландската поговорка „тъп (кух) като сламка“ от картината на Петер Брьогел Стария, която се намира в берлинската галерия на старите майстори от 1914 година и художникът очевидно е запознат с нея.
Зад кухия политик и юрист е представителят на пресата, който прилича досущ на крайно десния публицист Алфред Хугенберг. Моливът му е остър, а по страниците на вестниците му се лее кръв. Следващият на картината е депутатът, който има лайна вместо мозък – абсолютно буквално. Той държи в ръката си знаменце, което на пръв поглед е безобидно. Всъщност обаче това е политическо заявление, адресиращо спора за знамето във Ваймарската република. В годината, в която Гроц рисува картината, президентът Паул фон Хинденбург разрешава на корабите в европейските и отвъдморски пристанища да използват флага на старата германска империя – черно-бяло-червено.
Депутатът държи и лист с призив „Социализмът е работа“ – това е реален памфлет на социалдемократическото правителство, което призовава хората да се върнат на работа и да не участват в комунистическите призиви за стачка. Облеченият в черно представител на официалната власт най-горе служи като параван за армията, която извършва погроми зад гърба му. Сградата на правителството е в пламъци, образно казано.
Брутални политици, търсещи сензации медии, глупави депутати и привидност за върховенство на закона – не живеем ли все още в същата картина, един век по-късно. Георг Гроц рисува картината си като горчива шега, но тя изобщо не е смешна.
Comments