Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Султана Суружон (или Сурджон) е еврейска художничка с български произход. Картините й неизменно са отнасяни към еврейската живопис, свързани са с принадлежността й като сюжети и модели, това винаги е част от критическите текстове за нея. Но преди всичко и на първо място Султана Суружон е изумително талантлива художничка и нейните прекрасни, леко мистични, красиви картини се нареждат с лекота до тези на най-великия еврейски художник – Марк Шагал.
Родена е през 1900 година в Нови Пазар в семейство с много деца, където и бащата, и синовете имат изявени музикални дарби. Султана иска да рисува и любовта й към изкуството намира подкрепа. Тя учи в Държавната художествена академия от 1921 до 1927 г. при професор Цено Тодоров и професор Харалампи Тачев, а през 1938 година заминава за Париж, където става член на Дружеството на френските независими художници.
Султана Суружон е много активен участник в българския художествен живот между двете войни. Член е на Дружеството на жените-художнички, дружество „Родно изкуство“ и това на Южнобългарските художници, също така членува в „Художници - евреи в България“. От 1933 г. е член на художествения комитет на еврейското културно дружество за литература и изкуство „Пробуда“. През 1953 година се установява в Тел Авив, Израел, умира през 1961 година в автомобилна катастрофа.
Биографията й показва, че тя активно работи и показва творбите си, за което получава признание и оценка още приживе. Стилът й е абсолютно разпознаваем и всеки, който е виждал картините й веднага вижда специфичното и магическото в тях. Характерно за нея е, че за да получи специфичния си нежен рисунък, тя освен с четка, рисува и с пръсти. На изложбата „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ в СГХГ в момента, са показани няколко нейни картини, които съм сигурна, че ще й спечелят много нови почитатели. Пак там в едно копие от периодичния печат има рецензия за четвъртата изложба на Дружеството на жените художнички. Не се вижда кое е изданието, нито автора, но искам да прочетете тази оценка за картините на Суружон – аз нямам какво да добавя.
„Една художествена изложба не е място за всичко, което е хрумнало на един художник. В това отношение, по своя банализиран сюжетен склад, по своята издребнялост и обикновенност, по почти пълната липса на задълбочаване и творчески устреми, тазгодишната изложба на жените художнички е едно от нашите най-слаби проявления през тази година.
Всичкото това безсилие да се даде творчество и да се излезе от дребния занаят в изкуството, което е въобще болест на нашето изкуство, е блестящо компенсирано от едно само име: Султана Сурджон. Отдавна това го пишем, но днес, по един нетърпящ никакво възражение начин е доказано, че Султана Сурджон е най-значителната между жените в нашата живопис, че по дълбочина на концепцията, по вътрешна духовна сила на своето изкуство, по самобитност на своята индивидуалност тя заема въобще едно от най-първите места в нашето изкуство. Султана Сурджон днес още веднъж доказва, че крие в себе си един голям художник, несравнимо много по-голям от ония, които си представят, че могат да й дават оценки. Тя е една от най-редките прояви на творчески дух в нашето изкуство и нейните три изложени днес работи просто спасяват изложбата. Защото тъкмо в дълбоката оригиналност на нейните живописни концепции и в бездънната й интуиция за еврейското е голямата и неповторима сила на Султана Сурджон, може би най-тънкия и дълбок днес еврейски художник.
В работите на Сурджон има ритъм, има един неуловим трепет на живот, който пълзи в тия нервни фигури, в лицата, в изящните ръце и който заразява. Това е живот в живописта, едно изкуство, което по умение да се аранжира една картина почти е ненадминато у нас.“