Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Една от най-важните сватби във Флоренция през 1503 година е тази между богатия търговец Аньоло Дони и наследница на известната аристократична фамилия Строци Мадалена. По това време във висшето общество бракове по любов няма, те са договори за икономическо и политическо сътрудничество. Аньоло и Мадалена може да са се обичали, а може и да не са се обичали, никой не знае. Но дори да не са познавали любовта помежду си, са познавали и са споделяли със сигурност едно нещо – любовта към красотата, изкуството. И нещо повече, направили са всичко необходимо да са сигурни, че тази любов ще даде плодове – в пространството, а и във времето. Семейство Дони (случайно „doni” на италиански означава „дарове“) са покровителствали художници като Рафаел и Микеланджело и благодарение на тях, и хора като тях, същестува изобщо изкуството. Единствената със сигурност запазена картина на Микеланджело (Дони Тондо), която до ден днешен си е с оригиналната рамка, е поръчана именно от тях и може да се види в специалната зала в галерия Уфици, посветена на художниците. А пред нея се намират двата портрета на покоровителите им Аньоло и Мадалена.
В началото на XVI век във Флоренция Аньоло Дони е известен търговец на платове, който колекционира бижута, обича града много и се занимава с реставрирането на старините му. Той и младата му съпруга Мадалена са увлечени и от интериорния дизайн – само декорирането на спалнята им отнема три години. Ето защо, портретите им са поръчани на Рафаел вероятно веднага след сватбата, но самите картини са нарисувани по-късно. В това време Рафаел развива истинска мания по Леонардо да Винчи и го изучава в най-малки детайли, така че портретите на Дони (и особено този на Мадалена) са силно повлияни от Леонардо и въпреки всичко има и големи разлики.
Портретите са замислени и изпълнени като диптих за спалнята им – те действително идеално се допълват, а на гърба им има рисунки на две сцени по Метаморфози на Овидий, рисувани от друг майстор. На гърба на неговия портрет е нарисувана сцена от Големия потоп, а на нейния има рисунка, показваща новото начало, плодовитостта, раждането. В залата, където са разположени, двата портрета могат да бъдат заобиколени и разгледани именно, заради този малък „бонус“.
Аньоло Дони е на вид по-скромен. Но независимо от това, че облеклото му е само в черно и червено (и бялото на ризата му), се вижда много ясно, че това са много скъпи тъкани, каквито подобават на много богат и рафиниран човек. Той е търговец и глава на семейството и е стъпил здраво на земята. По-късни негови портети показват, че Аньоло израства като авторитетна фигура с непоклатима, трезва репутация. Нейният портрет е различен – възхитително пищен и на границата да прескочи всякакви закони за приличие и католическа смиреност.
Мадалена е в същата поза, в която е и Джокондата на Леонардо да Винчи. Тук обаче го няма този застрашителен леонардов природен фон, характерен за неговите портрети и това е голямата разлика. Мадалена е на фона на плавен, слънчев и дружелюбен пейзаж. В портрета й влиза слънце, ниският пейзаж дава възможност тя да изпъкне на преден план. А това чувство за спокойствие, което Рафаел внася и в двата портрета, дават възможност да разгледаме семейство Дони задълбочено и да видим, че всичко в тези портрети е в идеален баланс.
За разлика от Аньоло, Мадалена е облечена като „един милион долара“. Разкошна червена рокля, пищни сини ръкави от тежък син сатен, коприна, брокат, бял тюл и черни велурени ширити пристягат закръглените й форми и контрастират на светлата й кожа. Но тоалетът служи, за да насочи погледа към великолепното й бижу, център на портрета й – почти сигурно подарък от съпруга й. На врата й има величествена естествена перла, символ на плодородието, чувствеността, която виси от златна черупка (символ на целомъдрието), в която се помещават три огромни скъпоценни камъка – рубин, емералд и аметист. Това бижу „крещи“ за това, което се очаква от Мадалена – да бъде чувствена, да бъде плодовита в рамките на приличната черупка на брака.
Човек може да гледа дълго тези портрети и да се пита дали между двамата е имало любов и изобщо какво е любовта? Аз смятам, че двамата са се обичали, да, но любовта им се е разширила към хората около тях, към красотата, която човек може да създава.
Съпрузите Дони сякаш са се оженили не само един за друг, а и за това желание да се обградят с красота и то не само като естетическа ценност, но такава, която носи цялата сила на етичните ценности. А това е смисълът на цивилизацията на Флоренция.
Commentaires