Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
Знаете ли какво отличава истинската научна фантастика от фатасмагориите, завладели екрана с динамика, ефекти и привкус на научна фантастика? Истинската научна фантастика се отнася до идеи и метафори, които са още един философски начин да се погледне навътре към човека. Този жанр е абсолютно безсмислен, ако не води читателя или зрителя към състояние на размисъл и дори някаква хипноза, и ако зрителят не усеща, че под повърхността на историята не тупти човешко сърце. Майстори на този жанр за екран в момента има много малко, а такива, които могат да го правят за по-масова публика, са дори още по-малко. Един от тях е Алекс Гарланд, който разказа две такива истории „като по учебник“ – филмите „Ex Machina: Бог от машината“ (2015) и “Изтребление“ (2018).
Тази година новата му изява в жанра на научната фантастика „Тайна разработка“ (оригиналното заглавие е Devs I) дава възможност за дори още по-голямо разгръщане, защото е минисериал от 8 епизода с премиера 5 март и два от тях вече са достъпни в платформата на HBOGO и ги гледах на един дъх. Чрез тях Алекс Гарланд може да не бърза толкова, както във филм, и по-полека да разкаже приказка за загуба, вина, болка, любов и да провокира мисълта постоянно от размяна на реплики като „Какво има вътре?“, „Всичко, всичко е вътре.“
Темата на „Тайна разработка“ се върти около детерминизма. Това е много модерно в момента, почти няма научна фантастика, която да не споменава свободната воля под една или друга форма. Според теорията на детерминизма всичко, което правим, е определено и е ефект от поредица по-ранни събития. Изводът е, че свободната воля е една илюзия. Третият сезон на „Западен свят“ ще разисква подробно точно тази концепция. Така че, въпросът зад новия сериал е, имаме ли свободна воля или всичко е резултат на нещо определено вече от миналото, и дали можем все пак нещо да променим от миналото - случайно събитие, например...
Как да стане това? Ами чрез един футуристичен научен проект, наречен Devs, на човек, богат колкото Бог – технологичният гений Форест (Ник Оферман), който е създал квантов експеримент в горите около Сан Франциско. В ядрото на проекта работят шепа гении, сред които старец и дете, към които се присъединява младият руснак Сергей (Карл Глъсман). Първо обаче се запознаваме със Сергей като работещ върху симулация, която почти перфектно отразява бъдещото поведение на нематоди (секунди, но в бъдещето), но експериментът по някаква причина се разпада след 30-тата минута, което може би е важно за историята по-натам, а последиците, които се простират в бъдещето, могат и да повлияят на миналото. След този пробив Сергей е повишен да се присъедини към екипа разработчици към Devs, но изчезва още в края на първия си работен ден. Това кара приятелката му Лили Чан (Соноя Мизуно, която участва и в други филми на Гарланд), която също работи в корпорацията на Форест, да търси Сергей и лека полека да достига истината. Така че в крайна сметка „Тайна разработка“ се очертава като един съспенс, в който има и шпионски игри, и убийство, и загубена любов, и търсене на любов, не е отмината и темата за самотата – всичко е интересно и завладяващо и без да е супер бързо и без да е супер сложно за осмисляне.
Откъм сценография първите два епизода са съвършени и много характерни за Гарланд. И тук, както в Ex Machina, има една величествена природа, сред която стои едно странно технологично тяло – нищо прекалено, нищо невъзможно, по-скоро естетичен киберпънк. И тук това тяло е напълно независимо от природата, самодостатъчно, нечовешко. И тук да излезеш от това тяло не е въпрос чак толкова на свободна воля. Нюансите в цветовете са земни и много самотни – от интериора на Лили в апартамента, през онова жълто на изгорелите фасове, до една постоянна неопределена охра, която тежи на сърцето и хипнотизира. Саундракът е също страхотен – от футуристични неритмични почуквания и дрънкане, до съвършени полифонии. И над всичко това стои една гигантска статуя на едно момиченце, надвесило се над дърветата като едно огромно чувство за вина и със странно вперен към секретната сграда поглед, от което човек го побиват тръпки.
Comments