Елена Миланова Instagram: my_italian_days_
Най-вълнуващата зала в галерия Уфици във Флоренция е залата, посветена на Ботичели. Там са разположени две от най-великите картини в историята на изкуството – „Венера“ и „Пролетта“. Големи, спиращи дъха картини, пълни с живот, действие и символи, които е невъзможно да бъдат описани в един кратък текст. Човек се чувства щастлив пред тези картини, дори ако нищо не знае за тях, защото красотата е универсална благословия – имаш ли душа, си благословен с това да различаваш и преживяваш красивото.
От двете картини аз харасвам повече „Пролетта“, което е идеално, защото съвпада и с нашата пролетна тема.
Но е невъзможно да разкажа всичко, което искам за тази картина, това е много сложно произведение, затова ще ви разкажа за едно нещо, което може би не знаете – значението на мънички детайли в нея, които може би не сте забелязали. Бижутата.
Но преди това малко за картината. Ботичели рисува „Пролетта“ за Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи за Вила ди Кастело. Сюжетът е вдъхновен от дворцовия поет Аньоло Полициано, който е приятел и на поръчителя Лоренцо, и на самия Ботичели. Картината има много действие и герои – от дясно на ляво първо се вижда пролетният вятър Зефир, който преследва пролетната нимфа Хлорис. Тяхната връзка позволява на нимфата да ражда цветя от устата си и да се тансформира във Флора, богинята на пролетта. Флора гледа към зрителя и хвърля цветя върху поляната, които държи събрани в пазвата си. Венера – царицата на градината – се намира в центъра на картината, а фигурата й е на фона на святото растение мирта. Богинята е вдигнала леко ръка, за да поздрави зрителя с жест за добре дошъл. Над нея е Купидон, който изстрелва огнена стрела, докато трите грации (Сияйната, Благоразумната и Цветущата) са сплели ръцете си, танцувайки в кръг. В най-лявата част на картината е Мекрурий (Хермес), пратеник на боговете, с неговите крилати сандали и жезъл кадуцей, с който разбива последните останали зимни облаци. Чертите на Меркурий напомнят много на тези на Лоренцо Великолепния, така че вероятно Ботичели го изобразява като един съвременен флорентински бог, който, след опита за преврат на фамилията Паци, се утвърждава като миротворец, разпръскващ последните вражески облаци над Флоренция. На фона Ботичели рисува портокалови дървета, които напомнят за герба на Медичите с шест сфери (една от теориите за тези сфери е, че са именно портокали от градините им). А на поляната има над 200 вида (познати, достоверни и изучени) цветя! И това е само началото – картината е толкова наситена и динамична, че едва ли ще обърнете внимание точно на бижутата. Но те са там и допълват „Пролетта“ с още значение.
Има 3 фигури, които носят бижута. Венера и две от грациите.
Венера е украсена с перли. Днес не се виждат много, но има една перла в центъра на главата й, а други обрамчват деколтето и ръба на разкошното й наметало. Ботичели е голям познавач на символизма на бижутата, неговият брат е бил златар и самият той вероятно е работил като чирак в златарско ателие, така че знае, че сред всички скъпоценности перлите са само за жени, най-вече за младите съпруги, но и общо ценени от целия женски свят. Така че богинята на красотата носи безспорния символ на женската красота.
Но освен перли, Венера носи и много интересен гердан. На пръв поглед той не е на мястото си, т.е в зоната на деколтето, както се очаква от такова украшение, за да пази като талисман най-важния орган – сърцето. Герданът е малко по-надолу в горната част над корема и под бюста. Функцията си този талисман трябва да упражнява не върху сърцето, а върху утробата, плодовитостта й. В центъра на украшението има огормен рубин, символ на любовта, щедростта и милостта.
Този рубин е поставен в рамка, която прилича на обърната растяща луна. Луната е свързана и с астрологията. По това време в двора на Лоренцо Великолепния се намира и Марсилио Фичино, голям медик и астролог, който свързва в ученията си двете планети (Луната и Венера) с всяко ново начало и раждане. Формата на луната обаче е перфектно копие на древноримските амулети луни, които носят римлянките за плодовитост. Смята се, че Ботичели вижда тези амулети в Рим, когато работи в Сикстинската капела.
Двете грации също носят красиви перли. Лявата има голяма перла в косите, а дясната има нанизи перли върху главата. Освен перли и двете носят впечатляващи украшения. Тази вдясно носи гердан с висулка – формата е типична флорентинска за XV век. Три „падащи“ перли, червен камък, който е неопределен и един малък диамант с връх, който е типична емблема за Медичите.
Грацията вляво носи по-скоро брошка (игла). Тя има хералдическо значение – основата й е листа от дъб, което е ясна препратка към герба на папа Сикст IV.
Ботичели умишлено рисува тази брошка така. Хуманистите дават на грациите да носят символа на разбирателството, така че едната грация представлява папата, а другата Медичите и по този начин, чрез този танц в кръг Ботичели отбелязва възвръщането на добрите отношения на разбирателството между Лоренцо и Сикст (който активно подкрепя фамилията Паци по време на опита им за преврат).
И така този символ на Ренесанса носи не само естетическата радост от гледката на живота и възраждащата се природа, но и не малко философски и политически послания, които я правят дори още по-интересна.
Comments