Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Много рано в историята на импресионистите – още през 1865 година – Реноар и Сисле обичат да пътуват извън Париж и да си организират екскурзии за рисуване по бреговете на Сена. Всъщност сред импресионистите няма нито един, който да не е рисувал река Сена – за всички тях тя е неизчерпаем извор на вдъхновение.
Реката има много лица и всички те са отразени в картините на импресионистите – от разнообразието на пейзажите по брега, лодките и шлеповете, плаващи реката, до мостовете като символ на промишления прогрес.
С тази картина на моста над Сена при Аржентой започва изложбата с колекцията на Хасо Платнер.
Gustave Callebotte, The Argenteuil Bridge and the Seine
Густав Кайбот е влюбен в реката и водата, той строи ветроходни лодки и участва в регати. Кайбот е от заможно семейство, той живее в богато предградие на Париж и е член на яхтения клуб. На картината си той слага в центъра на композицията впечатляващия железен мост, като подобно на кадър от филм улавя точно момента, в който в полезрението е само една част от моста. Разрушен по време на френско-пруската война, мостът на картината е построен отново в началото на 70-те години на ХІХ век.
Картината показва наведнъж всичко, което възхищава художника - бавно течащата вода, зелените брегове и все по-впечатляващия промишлен прогрес – освен фабриката на брега, в дясно на картината се вижда и железопътният мост на Аржентой, а човекът върху моста на преден план показва мащабите на конструкцията. Този мост присъства и на няколко от картините на Моне. След ранната смърт на Кайбот едва на 46 години, тази картина е изложена в негова памет на специална изложба от дилъра Пол Руел.
Два моста поставят в рамка изображението на тази картина, а в далечината два газометъра напомнят за промишления прогрес – любима тема на художниците от епохата на импресионизма.
Paul Signac, Clipper opus 135
В центъра е лодка, която бавно плува по водите на Сена. Авторът на тази картина, художникът Пол Синяк, е един от създателите на неоимпресионизма и това е сред първите му картини в този стил. Все пак любовта му към рисуването тръгва от импресионистите още когато е съвсем млад и това личи по нежните пастелни цветове на картината му. Неоимпресионистите рисуват с отделни мазки в контрастни цветове, които от определена дистанция се сливат и създават друг ефект на изображението – техниката им се нарича и „поантилизъм“. Това е особено видимо тук, където Синяк редува малки оранжеви и сини точки, за да постигне максимален ефект на светлина и яркост на картината. Другото име на това произведение е Опус 135 – Пол Синяк разглежда своите картини като музикални произведения и всички те имат и музикални имена. Трябва да призная, че той е един от двамата ми любими художници, представени в колекцията на Платнер и картините му са моментално разпознаваеми в залите на музея – просто те целите светят. И пеят.
Разбира се Алфред Сисле, любителят на пейзажите, е нарисувал най-чистия, вечен пейзаж от брега на реката, ненарушен от никакви примеси на цивилизацията.
Alfred Sisley The Stone Quarries at Veneux in the sun, Morning
Белият варовиков бряг грее под светлината, но Сисле рисува бялото с примеси от различни други цветове, в маниера на импресионистите. Бавното течение на водата също е подчертано от мазки в бяло, синьо и зелено. Тази гледка е любима на Сисле – той я рисува в над 60 свои картини.
Commenti