Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
От хиляди години куиър хората се свързват с цветята. Сигурно защото се възприемат като деликатни, красиви, цветни, несериозни, различни, странни. През 1921 година Марсел Пруст в „Содом и Гомор“ пише, че ритуалите на ухажване на мъже от мъже са подобни на процеса на оплождане на цветя.
Преди 100 години американската „Теменужена лудост“ окончателно прави това цвете символ на куиър мъжете. Оскар Уайлд пък изважда зелен карамфил и го закача на ревера си, а ароматната тръстика завинаги остава свързана с Уолт Уитман. Много по-назад са виолетките (теменужките) на Сафо.
Известната поетеса и лесбийка (630-570), която живее на остров Лесбос, има такова присъствие, че думата „лесбийка“ произхожда от нея. В малкото откъслечни строфи от поезията й, които са запазени днес, тя рисува картини на идилично щастие сред природата, където момичета се веселят, украсени с цветни гирлянди. Сафо споменава теменужки, минзухари, медена детелина, лотос и зюмбюл. Споменава и „ливадните (пролетни) цветя, „златни цветя“, „гирлянди от цъфтящи цветя“, но най-вече „толкова много лилави цветове“ и вероятно тогава за пръв път виолетовият цвят се оформя като куиър цвят. Теменужки, виолетки и разбира се лавандулата са в културния им кодекс.
През 1926 година една пиеса, играна в Ню Йорк – „Пленникът“ – произвежда грандиозен скандал. Там две от героините си разменят букетчета с теменужки, явна препратка към Сафо, което принуждава окръжният прокурор на Ню Йорк да се намеси и да се поддаде на призивите за свалянето на пиесата от сцена. И докато в Париж някои жени носят на реверите си теменужки в знак на подкрепа, в Щатите пазарът на това цвете се срива.
„Теменужената лудост"
Маргаритки, лютичета и особено теменужки са сборни имена за „градински момък“ и за „фриволни гей мъже“ в началото на XX век. „Теменугите“ са в разцвета си през 20-те и 30-те години на миналия век, когато се появява и този термин „The Pansy Craze“ , описващ манията по драг баловете в Ню Йорк и други големи градове. В крайна сметка полицията в Харлем слага край на тези събития през 1939 година, а с това и край на една 70-годишна традиция.
По същия начин са прекъснати и всички препратки към „странни“ неща в Холивуд, но не и преди няколко филма да спомогнат за привличането на вниманието към куиър хората в обществото. Разбира се, тази мания се изразява основно във възпроизвеждане на най-унизителни стереотипи за хомосексуални хора, но понякога дава възможност на някой гей актьор да "говори" и дори да се съпротивлява на предположенията за „феички“ и други подобни.
Зеленият карамфил на Оскар Уайлд
През 1892 година Оскар Уайлд инструктира шепа приятели да носят на реверите си зелен карамфил до премиерата на комедията му „Вентилаторът на лейди Уиндермир“. От този момент нататък носенето на това цвете на ревера е изтънчен намек за мъж, който харесва други мъже. В същата година любовникът на Оскар Уайлд Алфред Дъглас пише поемата „Две любови“, напомняща Сафо, където рисува образ на изпълнена с цветя утопия. Поемата е много богата на флорални описания и описва мъж, чиято „хвърлена от вятъра коса беше изплетена с цветя“ и носи „три вериги рози“ на врата си. Името му е Любов и завършва с думите „Аз съм любовта, която не смее да произнесе името си“. По време на обвиненията за груба непристойност срещу Уайлд през 1895 година, тази фраза е много често цитирана от обвинението.
Стрък лавандула
Лавандулата се отнася към куиър хората от 20-те години на XX век. Днес е синоним равен с дъгата и например есимвол на американската LGBTQ+ адвокатска асоциация. Една от най-важните употреби на лавандулата идва от историка Карл Сандбърг, който описва Ейбрахам Линкълн така: „Стрък лавандула предминаваше през него; той имаше слабости към майски виолетки.“ Това е ясна препратка към куиър страна у Линкълн.
Има две движения свързани с лавандулата в куиър света – „лавандулов страх“ и „лавандулова заплаха“. Страхът е този от 1950 година, когато, подобно на страха от комунисти, се раздухва истински лов на вещици срещу куиър хората. През 1969 година Бети Фридан споменава „лавандуловата заплаха“, когато настоява феминистките да се дистанцират от лесбийките. В резултат на това на 1 май Рита Мей Браун и други лесбийки феминистки организират протест и прекъсват събитие, като показват тениските си на които пише „Lavender Menace”. Това е повратна точка за движението, а на следващата конференция през 1971 феминистката организация признава правото на лесбийките да оказват „законна подкрепа на феминизма“.
Каквито и флорални имена да им дават, куиър хората са не само цветни, а и издържливи. И ако продължим с ботаническата символика, те цъфтят всяка година във всички цветове на дъгата и се завръщат винаги, независимо колко сурова е зимата.
Comments