Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Единствената причина Алекзандър Макуин да е по-велик от Тиери Мюглер е тази, че Макуин е мъртъв, а Мюглер – жив. Еднакво ексцентрични, непримирими, изобретателни и артистични, те имат не особено щастлива съдба в модата, само че днес никой не помни това, защото преждевременната и трагична смърт на Макуин го изстреля моментално в орбитата на легендите, а Мюглер се оттегли преди две десетилетия предчувстващ как анцузите и спортните обувки ще залеят света.
След като години наред отказва да даде архива си за изложба, преди две години Мюглер най-после се съгласява да изложи част от творбите си в Монреал. От там изложбата му пристига в Мюнхен, където е една от традиционните три изложби на Кунстхале за годината, но за съжаление 2020 не е добра година. Thierry Mugler: Couturissime остава повече виртуално, отколкото реално преживяване за феновете му, но това със сигурност се харесва на Мюглер, който никога не е обичал да е част от мейнстрийма.
Изложбата в Мюнхен представя над 150 костюма, повечето от които никога не са излагани, видео инсталации – едната от тях направена специално за изложбата – снимки, откъси от ревюта и дори един голям парфюм. Потапянето в света на Мюглер е пълно, а това е свят, който няма аналог в модата.
Тиери Мюглер израства в готическия и католически Страсбург и това слага отпечатък върху цялото му творчество. По образование и професия той е балетист и сам казва „Моето образование е сцената“. В модата влиза на 24-годишна възраст, когато през 1973 година основава едноименната модна къща. Благодарение на него през 70-те и 80-те години Париж застава на модната карта като град с авангардна и интересна мода, изравнявайки се с Ню Йорк и Милано. През 1997 година го приемат в Синдиката на висшата мода – чест, оказана на малцина.
Ние живеем в свят, в който всяко нещо в модата първо е минало през маркетинга. Днес никой не рискува и затова никой не смее да прави нещо, което никой преди него не е правил. Дизайнерите като Мюглер са в миналото. За първи път в своя „индустриален кутюр“ той експериментира с метал, латекс и други странни материали. Той е първият дизайнер след Изи Мияки – и абсолютно първият на Запад – който прави ревютата си подобни на спектакли, със специално създадена сценография и хореография. През 1984 година Тиери Мюглер празнува 10 годишнината на модната си къща в парижката зала „Зенит“ пред 6 000 души с цяла „модна опера“. На сцената са всички супермодели, но също така и Даяна Рос – негова вечна муза, Типи Хедрен, която далеч не е първа младост, Шарън Стоун, любимата му манекенка Джери Хол – която дефилира за него с дъщерите си, Наоми Кембъл с майка си, както и друга любимка на Мюглер – Роси де Палма.
Залите на изложбата са подредени тематично и започват с една от най-известните колекции на Мюглер – тази от 1989-90 година, посветена на автомобилите и мотоциклетите. Останала безсмъртна в клипа на Джордж Майкъл Too Funky, по-късно тази колекция се връща на мода и когато Бийонсе облича един от костюмите. Изработката им е почти като на истински автомобил – металният костюм е правен 6 месеца и е почит към Фриц Ланг и неговия филм „Метрополис“ от началото на ХХ век.
Едната от залите се казва „Дневна красавица“ като едноименния филм с Катрин Деньов и показва само дрехи в черно и бяло. Това са любимите цветове на Мюглер – липсата на цвят той компенсира с невероятните силуети на дрехите. Самият Мюглер казва, че иска в дрехите му хората да се усещат по-могъщи, отколкото всъщност са. И макар че дамският костюм с панталон е създаден от Ив Сен Лоран, то на Мюглер дължим типично 80-тарския силует с широки рамене и панталони с басти, образът на силната жена, която е готова да завладее света.
В следващата зала са костюмите, които Мюглер създава за различни изпълнители – за цирк дьо Солей през 2003 година, за Дейвид Боуи – женски и мъжки костюм, символичното преминаване от едната същност в другата. Роклята, вдъхновена от Венера на Ботичели, разтворена като мида, която Карди Би облече преди няколко години на Грами и предизвика фурор. При това Карди Би носи оригинала, защото никой не може да фалшифицира този модел.
През 1985 година фестивалът в Авиньон се открива с представлението „Макбет“ на Комеди Франсез. Тиери Мюглер е автор на костюмите и за създадените от него 70 костюма театърът плаща повече, отколкото за което и да е друго представление от създаването си през 1680 година. Резултатът е поразителен. За тази зала от изложбата е създадена и специална видео инсталация.
Тиери Мюглер е първият дизайнер, който прави ревю за събиране на средства за борба с ХИВ и СПИН – тогава, когато това не е модерно и не е престижно. Изобщо отвъд дрехите му, които са невероятни и са сред най-хубавото в дамската мода през ХХ век, има безброй неща, които могат да се видят и научат на тази изложба и внезапно да стане ясно, че Тиери Мюглер пръв, отдавна е измислил и показал онова, което днес се представя за ново, съвременно и актуално. Ето част от Мюглер отвъд кутюра: Ревю, на което на подиума няма нито една бяла жена; дрехи-оригами, дрехи от латекс, повлияни силно от садо-мазо културата; метални ризници за жени; кринолини и оперна музика; дрехи с флуоресцентни електрически схеми по тях; Линда Еванджелиста, която пуши на подиума, невъзмутима; жени-пеперуди и модели, които носят номерца като на конкурс за красота; травестити, жени-роботи с тюлени рокли и огромни огърлици като тези от последната колекция на Сваровски, направена от Джована Енгелберт. Драматично начало на ревютата и дрехи в черно и бяло, толкова вталени, че излеждат абсурдни, но и ретро старомодни по прекрасен начин.
Тиери Мюглер създава първия „гурме“ парфюм в света – Angel и прави легендарна реклама за него с Джери Хол. На парфюма е отделена специална секция от изложбата.
Красота и емоции – при Мюглер има толкова много, че дори само тази изложба е достатъчна, за да докаже, че модата е изящно изкуство.
Comments