Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Господин Боунс е куче, което е написало книга за своята мечта за Тимбукту. Издадена през 1999 година, тази малка книжка на Пол Остър, разказваща историята на господин Боунс, излиза у нас чак сега, за да напомни отново, че преди всичко Пол Остър е един прекрасен разказвач на истории.
Господин Боунс е куче неопределена порода и както често става с тези домашни любимци без порода, той е изключително умен. Стопанинът на Боунс на име Уили Г. Кристмас е особняк и нереализиран поет, който няма друго близко същество освен кучето и то е негов изповедник и другар. Господин Боунс изпълнява с благодарност и пълно разбиране ролята на спътник в живота на странния си господар, с когото никога не е сигурно дали ще има какво да ядат или къде да спят.
Книгата на Пол Остър е разделена на две части. В първата господин Боунс разказва за семейството на Уили – полски евреи, дошли от Европа след войната и белязани завинаги от нея. В стремежа си да не предадат нищо от своята скръб и носталгия на детето си, те се отчуждават от него и така Уили остава като самотен Дон Кихот със своите идеи, текстове и пътешествия. Във втората част на книгата господин Боунс става домашно куче в семейство от предградията с красива съпруга и две образцови деца, които го обожават. Промяната е толкова рязка, че за горкия господин Боунс е трудно да прецени къде му харесва повече.
Историите на двете семейства са все едно от роман на Филип Рот – еврейските родители и странното им дете или образцовото семейство от предградията приличат на герои от „Американски пасторал“, просто господин Боунс по своя си „кучешки“ начин разказва от две различни гледни точки за едно и също.
Господин Боунс е чудесен разказвач и компаньон и през повечето време читателят напълно забравя, че това е куче. Единственият недостатък на тази книжка е, че е доста кратка и свършва така, все едно на Пол Остър му е писнало от тази история и е пришил накрая някакъв доста неочакван финал. На мен ми се искаше да пътешествам още с мистър Боунс, но това не е наш избор – нека всеки има свободата да реши кога да стигне Тимбукту.
תגובות